Илиян Василев: Голям привърженик съм на кварталните магазинчета. Дума да няма - нужни са, но Виденов 2.0 се задава на хоризонта

Виденов 2.0. на хоризонта. Държавата юбер алес и новите публични мениджъри ходят по вода. Но когато не дефинираш задачата правилно и решението и няма как да излезе.

Голям привърженик съм на кварталните магазинчета. Дума да няма - нужни са. Те дават удобство, човешки контакт и живот на кварталите. Но търговията извън големите вериги е само 30 процента, та и по-малко. И тук влизат и малките населени места, които просто нямат мащаб за големите вериги.

Това коментира във "Фейсбук" Илиян Василев.

Но изумителните закани на новите, че ще се „разправят“ с големите търговски вериги заради високите надценки, предизвикват в най-добрия случай недоумение, а в по-реалистичния - усмивка.

Защото за клиента в крайна сметка има значение едно - крайната цена.

Ако тя е по-ниска, магазините ще бъдат пълни, независимо от идеологическите речи. Местният патриотизъм, както при мен с малките квартални магазинчета работи само до някъде.

Имам няколко съвсем прагматични въпроса към родните публични „мениджъри“.

Кой допусна хипермаркетите да бъдат строени в централните части и вътре в рамките на околовръстните зони на големите градове? Включително в София.

Кой позволи директната конкуренция с кварталната търговия, вместо да има ясна градоустройствена и икономическа политика?

И кой ви каза, че ако ударите големите вериги, цените автоматично ще паднат или техният марж ще премине към кварталните магазинчета? Напълно възможно е кварталните магазини просто да повишат своите надценки и крайните цени да останат същите - или дори да продължат да растат.

Някой също забравя, че има и български търговски вериги и то големи и то качествени. Или проблемът е само когато капиталът е чужд?

Да напомня и нещо друго: корупцията в България консумира над 10 процента от БВП на България - тоест над 10 милиарда евро годишно?!.

Близо 89% от фирмите в България смятат корупцията за широко разпространена, а 55% я определят като сериозна пречка за бизнеса.. И тази цена се плаща от всички - и от данъкоплатците, и от потребителите. Основно през цените.

Когато към това добавите деиндустриализацията, грешните приоритети в земеделието - зърнопроизводството /ядем хляб от фуражна пшеница?!/ срещу животновъдството и земеделието, както и затварянето на производства, резултатът е неизбежен - страната започва все повече да зависи от внос, точно както стана с енергийните ресурси.

А когато зависиш от внос, нямаш буфер срещу инфлация и ръст на цените.

Имат добри идеи, но като че матрицата им е сгрешена. Както писах - уж обещават самовари, пък все калашници се получават.