И България ли ще плаща гръцкия дълг

През последните месеци асоциацията, която повечето хора правят при споменаването на думата „Гърция” е „криза”. Въпросите, разбира се са, дали може южната ни съседка да бъде спасена, на каква цена и кой ще плати?

„За съжаление, Европа няма да спаси фалирали или фалиращи държави като Гърция. Европа спасява фалиращите банки. Политическият елит в Брюксел, заедно с националните правителства, стигна до етапа, на който жертват сигурността на гражданите на Европейския съюз (ЕС), за да защити корпоративните интереси на малък кръг маркет мейкъри – инвестиционни банки, капиталови влогове, Европейската Централна Банка, Международния Валутен Фонд и Световната банка”, казва Гергана Йорданова, банков експерт.

Гръцкият дълг вече е над 330 млрд. EUR като половината е собственост на различни европейски банки.

Къде са 330 млрд. EUR гръцки дълг?

Европейски банки	130 млрд. EUR
Гръцки банки	72 млрд. EUR
ЕЦБ	70 млрд. EUR
Европейски държави	29 млрд. EUR
Европейски застрахователи	15 млрд. EUR
МВФ	15 млрд. EUR

100% задължения. По данни на Morgan Stanley и UBS.

 

Къде са 330 млрд. EUR гръцки дълг?

National Bank of Greece	6.8 млрд. EUR
EFG Eurobank	2.8 млрд. EUR
Piraeus Bank	2.7 млрд. EUR
ATE Bank	2.3 млрд. EUR
BNP Paribas	1.7 млрд. EUR
Dexia	1.3 млрд EUR
Commerzbank	1.1 млрд. EUR
Societe Generale	0.9 млрд. EUR
ING	0.7 млрд. EUR
Royal Bank of Scotland	0.5 млрд. EUR

Отписани задължения при 50% отстъпка. По данни на Morgan Stanley и UBS.

„Все още не е постигната официална договореност колко процента от гръцките задължения ще бъдат редуцирани, но според информация на маркет мейкърите, най-вероятно ще се стигне до ситуация на 50% редукция. Средствата ще се върнат при кредиторите, а не при гръцкия народ”, обяснява Йорданова.

Интересно е да се потърси отговор какво прави България в тази ситуация, след като е член на ЕС. Държавата ни декларира пълна подкрепа на пакта „Евро плюс” и присъединяване към Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ). Това обаче има и своята цена. „На този етап вноската на България в записания капитал на ЕСМ е около 340-360 млн. EUR като това е неокончателна вноска. На втори етап от присъединяването си, България трябва да осигури стратегически финансов ресурс в размер на 2.6 млрд. EUR, което е гарантирания капитал при поискване. Така излиза, че участието на България в ЕСМ, е на стойност около 3 млрд. EUR. На този етап това е около 18% от БВП и над 100% от долния праг на фискалния резерв само за 2011 г.”, обяснява Йорданова. Постигнатите договорености превръщат България в чист нетен кредитор на ЕС и еврозоната. На второ място страната ни не получава абсолютно никакви гаранции за влизане в еврозоната, защото пакта „Евро плюс” и ЕСМ нямат нищо общо с присъединяването на България в еврозоната.

„В крайна сметка това, което българското правителство е постигнало и еднолично взетото решение от министър-председателя за присъединяване на България към пакта „Евро плюс” и ЕСМ, превръщат страната ни в един бедняк, на когото му се налага да плаща вересиите на богатите, или платец на чужди дългове. На този етап българския външен дълг е на второ място по размер на най-ниски стойности в целия ЕС” обяснява Йорданова. Същевременно българската вноска в ЕСМ е най-висока като номинална стойност. По този начин държавата ни трябва да плаща наказателна такса за това, че едва ли не поддържа най-ниските нива брутен държавен и държавно гарантиран дълг. „Същевременно, ако България се включи в т.нар. „борба за спасяване” на ЕС, еврозоната и за предотвратяване разрастването на световната дългова криза, подобни мерки само ще увеличат дълговото бреме на нашата страна. Мисля, че не бива да допускаме това и задача на всички нас е да направим така, че това да не се случи” е мнението на банковия експерт.