Тезата с единно явяване на избори на десницата се изговори много преди същото да направи г-н Радан Кънев, но дотогава има да изтече много вода. Претенцията да управляваш държава трябва да е подплатена минимум с уменията да управляваш малка коалиция от пет партии със затихващи функции. Странната и ненавременна димка с президентските избори е просто пореден жест към г-н Чавдар Трифонов, и нелеп опит да се отклони вниманието от случващото се във Варна.
Трета поредна кампания на РБ се изнася на гърба на ГЕРБ - нещо също изговорено много преди старта на предизборната битка, поради изключително лесната си предвидимост. Провиждането на несъществуващите колаборации с Пеевски и ДПС е само повод за попадане в студията и заглавията, и за кратко проблясване с отразена светлина.
"Изборите не са политически" е слаба защитна теза, имаща за цел превантивно да обясни очакван лош резултат с неясни доводи. Изборите са политически, и избирателят гласува за партии. И за техните лидери /когато имат такива/. Не очаквам г-н Кънев да излезе в нощта на изборите и да заяви "Издигнахме слаби кандидати за кметове в 95% от общините", ако приемем че само кандидатите имат значение.
Това че Цветан Цветанов ще е главния "виновник" /сам си пиша кавичките/ за загубите на Реформаторите също не е новина, и също беше предвидено много преди началото на предизборната кампания. Мотивът за атаките е семпъл: Слабост. Също както Борисов, Цветанов играе в своя собствена лига - няма фигура в РБ, която бегло да се доближава до обема и качеството на свършената от Цветанов работа и преди изборите, и по време на самата кампания.
„Цветанов приглася на медиите на Пеевски“. Всеки който критикува РБ приглася на всеки друг правещ същото, и паралелът е изключително евтин. Противното би значело всичко веднъж написано в сайт или вестник никога повече да не бъде произнасяно или написано в интервю, поради реформаторска неприязън към собствеността на медията, претендираща изначално авторство. Също толкова нелепа би била опорна точка за сговор между г-н Кънев и медии, критикуващи ГЕРБ и симпатизиращи на Блока, и обявяването му за техен говорител и ментор.
За щастие Костинброд беше само преди две години, и спомените за това кой и как пригласяше на черния пиар и на медиите, сглобил въпросния метеж, е свеж и лесно проверим.
За щастие предишните две кампании на Реформаторите бяха съвсем скоро, и споменът за това с какви мантри и трикове се спечелиха избиратели отново на гърба на ГЕРБ, също е свеж и лесно проверим.
За щастие еволюцията от „никога с Борисов“ до „каквото каже Шефа“ също беше изключително скоро, и споменът за нея също е свеж и лесно проверим, че и доста забавен.