Днес няма нищо по-безсмислено от това, да изразяваш разочарованието си от политиката на управляващите. Моля, опитайте. Оплачете ли се на премиера, резултатът е ясен. Той ще се обиди люто и ще ви прожектира хоръра „Завръщането на Орешарски“. Понякога си мисля, че като икономист Пламен Орешарски е спазарил на добра цена с Борисов правото му да се оправдава с него. Нямам обяснение за мълчанието му, след като безропотно служи за изтривалка на днешния премиер 24 часа в денонощието повече от година. Не е далеч времето, когато бабите ще приспиват децата си с „Нани, нани, че иде чичо Орешарски…“.
Идете да се жалвате на опозицията. Ще бъдете изслушани, но няма да бъдете чути. А и да ви чуят случайно, нищо няма да излезе. Да се жалваш на БСП в момента е, като да искаш от човек на смъртен одър, да ти нацепи дървата за зимата. Социалистите не са били в толкова окаяно състояние, дори след Виденовата зима и изборите през 1997 г., когато костовото СДС овладя тотално България. Проектът АБВ засмука най-знаковите им фигури, влезе в парламента, намести се в кабинета „Борисов 2“ и се оплези на старите си другари.
Да, в АБВ отидоха спорни фигури, но с тях БСП тежеше далеч повече. Президент с два мандата, бивш вътрешен министър, признат като силен партиен строител. Ей, осиротя Столетницата. Станишев е в Брюксел, Мая е омбудсман, а Румен Овчаров се отдръпна. С Мишо Миков – толкова. Идете се оплаквайте сега на АБВ - партия от управляващата коалиция със свой социален министър. О, разбира се, че ще бъдете изслушани любезно. Калфин е възпитан мъж и владее етикецията. Но - дотук.
Кажете си болката на управляващите реформатори. За тях най-голямата обида е, когато им кажат, че преяждат с власт на фона на процентът им от изборите. В най-добрия случай Петър Москов ще стресира обществото с някоя шокираща идея. Радан Кънев е зает с хамлетовата драма – ние ли управляваме с Борисов или той с нас. Пък рейтингът на Бойко скачал, а на кабинета падал, казва социологията. Виж, Мартин Димитров може да ви свърши работа. Момчето ще поднесе проблема ви, но ще го направи така, че сам ще се отегчи.
Отивате при харамиите Валери Симеонов и Красимир Каракачанов. Казвате си болката. Пък като се разлютят пустите му войводи. Като зачервят едни лица, сякаш са изравнили кръвното. Разбира се, че исканията ви са справедливи, просто няма толкова хубави искания. Тези двамата е важно да ги уцелите сутрин рано, когато още не са се сетили, че са в управляващата коалиция. В сутрешните блокове се държат, както преди година, а по пътя към парламента се връщат в реалността. Огледат се, плеснат с ръце, па се мушнат под прословутия шлифер на Премиера. И следобед да ги уцелите – все тая. Файдата ще е същата.
Оплачете се на ДПС. Имате огромен шанс да бъдете чути и дори да последва изявление от ремарке. Но само, ако някой ви е създал проблем с употребата на майчин език. Ама и езикът трябва да е правилния. Всичко останало са бели кахъри.
На някой хрумва ли му в момента, да се оплаче на парламентарно представената партия „Атака“, когато на улицата сподвижниците и пеят „Сидеров - герой, Чуколов - и той“, а лидерът им може да бъде арестуван повторно всеки момент.
Една опозиция би трябвало да е отговорна наравно с управляващите за състоянието на държавата и качеството на живот на хората. Независимо дали страната процъфтява или е на дъното. И без значение, дали тази опозицията има силно присъствие или е в насипно състояние. Когато една опозиция просто маркира участие в Народното събрание, тя не само че не може да бъде коректив, не просто е безполезна, а става мълчалив съучастник при вземането на решения против интересите на хората, независимо от това, как гласува в конкретния случай. И когато народът недоволства срещу управляващите, със същата сила трябва да насочва гнева си и към опозицията, която го оставя без алтернатива.
А защо не се оплачете на арменския поп?