Надпреварата за президентските номинации в САЩ през 2015 г. постави началото на същинската битка, която ще определи, кой ще стане 45-тия баща на нацията през следващата 2016 г.
Това е първата кампания от 2008 г. насам, която има потенциала да стане историческа, както когато бе избран първият президент афроамериканец на Съединените американски щати. През 2016 г. американските избиратели отново имат възможността да направят емблематичен избор. За първи път в историята на САЩ има реална възможност американците да изберат първата жена президент, първият президент с кубински произход или пък първият президент, чиито баща и брат са били президенти, а защо не и републиканец афроамериканец.
Въпреки че липсваше отличителен кандидат в началото на кампанията, която започна доста вяло, към края си тя се очертава интересна и много напрегната.
В края на годината за любовта и доверието на американския народ останаха да се борят малцина кандидати и по-точно 3-ма демократи, 13 републиканци и един кандидат на Зелената партия. Това е доста редуцирана бройка, имайки предвид, че общия брой на хората, подали документи, за да се включат в президентската надпревара е 1436.
Още през юни, при речта за обявяването на кандидатурата си, предприемачът-милиардер заяви, че Мексико не изпраща в САЩ добрите си хора, а проблемните и заклейми мексикански имигранти като „изнасилвачи, които носят със себе си наркотици и престъпления“. За да се разреши проблемът, той предложи на границата с Мексико да бъде построена стена и за нея да платят … мексиканците.
По време на цялата си кампания Тръмп не пропускаше възможност да присъства на първите страници с поредния скандал, като под прицела на пиперливия му език попаднаха жените, хората с увреждания, малцинствата и, разбира се, почти всичките му опоненти. Но това, че успя да настрои срещу себе си голям брой социални групи в САЩ, му се стори недостатъчно и в началото на декември той призова за „тотално и пълно спиране на влизането на мюсюлмани в САЩ“. Този път скандалът имаше международен оттенък и даде повод на опонентката му от демократическата партия Хилъри Клинтън да го нарече „най-добрият вербовчик на Ислямска държава“.
Самата Клинтън някак успяваше да стои встрани от скандалите. Основните обвинения към нея бяха свързани със скандала около използвания от нея личен имейл за служебни цели по времето, в което беше държавен секретар, и изтичането на класифицирана информация, в следствие на това. Разбира се, не бе подминат и въпросът за някои нейни грешни решения по отношение на Либия и атентатът срещу американското посолство в Триполи, при който загинаха няколко американски служители, включително и посланикът.
Но кой ще стигне до финала през 2016 година и ще се настани в Белия дом за следващите 4 години?
Анализатори предвиждат, че шансът републиканец да спечели изборите е много голям, тъй като обикновено избирателите се отдръпват от партията, която в момента е на власт.
Това потвърждава и проучване на общественото мнение, направено на 17 декември от Ен Би Си и "Уолстрийт джърнал", според което около 3/4 от анкетираните искат следващият президент да има различен управленчески подход от този на президента Обама. Те биха предпочели някой с политическа програма близка до тази на Джордж У. Буш по време на кампанията му през 2008 г.
Но ако оставим на страна силната политическа поляризация между демократи и републиканци и обърнем внимание на силните и слабите страни на кандидатите, резултатът може и да е друг. Това показва анкета, проведена от Ен Би Си, според която много републиканци са готови да обърнат гръб на политическата си принадлежност и да гласуват за демократ, ако на президентските избори един срещу друг се изправят Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп. Според същото проучване Клинтън би спечелила и ако се изправи срещу Тед Круз, но може да загуби срещу Бен Карсън и Марко Рубио.
Никой не може да знае със сигурност обаче, как ще изглеждат рейтингите на кандидатите през следващата есен.
Една от основните пречки пред републиканците е тяхното обединение, което може да се окаже доста трудна задача. Предвид негативните емоции, които Тръмп предизвиква у повечето хора, за него би било почти невъзможно да обедини издигналата го партия, която не го подкрепя изцяло. Трудно можем да определим като основен фаворит и консервативният и противоречив Круз, който разчита на ентусиазираната подкрепа на твърдия електорат на Републиканската партия. Отявлената неприязън към Барак Обама и Хилъри Клинтън най-вероятно ще му бъде от помощ, но тя не е всичко.
Ако говорим за обединение при демократите, то Клинтън лесно ще се справи с тази задача. Ако победи останалите си партийни опоненти, техните привърженици няма да се отдръпнат рязко от нея, а по-скоро ще се обединят и ще я подкрепят.
Сред критериите, които ще допринесат за избора на следващият президент е състоянието на икономиката. Според изследване на Американския център за политика на всеки 5 години има средно по една рецесия от 1901 г. насам, като последната беше през 2009 г. Това не означава, че 2016 г. ще бъде година на рецесия, но ако това се случи преди следващите избори, шансовете на демократите ще се стопят мигновено, защото електоратът ще обвини партията на действащия президент (демократите).
Много важен фактор при избирането на следващия президент на САЩ ще бъде отношението му към тероризма и идеите му за външна политика.
В началото на декември водещия кандидат на демократите - Хилъри Клинтън обяви, че тя е единственият кандидат за президент с конкретен план за елиминирането на Ислямска държава. Тя не говори гръмко като опонента си от Републиканската партия Доналд Тръмп, а се стреми да води умерена политика на агресия. Тя не отрича, че са необходими мерки за опазването на американците от пропагандата и действията на ислямистите. Тя също така се обявява за по-строг контрол над онези, които искат американско гражданство, особено тези лица, които в последните години са пътували в страни, където действат терористи от Ислямска държава. Въпреки това нелепите и крайни изказвания на Тръмп често биват критикувани от нея.
След като в началото на декември милиардерът призова за прекратяване на достъпа на мюсюлманите до САЩ, Клинтън му отвърна: "Последният му призив да се забрани на всички мюсюлмани да влизат в САЩ е обида. Това е срамна и опасна идея в момент, когато Америка трябва да прави всичко, което може, за да се пребори с опасната Ислямска държава и други радикални джихадисти."
По-рано демократите атакуваха републиканският сенатор от Охайо Роб Портман за последните му коментари, че акцентът върху външната политика и тероризма биха били в полза на Републиканската партия. "Страната ни отново е изправена пред външни заплахи, а хората са склонни да виждат републиканците като защитници", каза той. Вероятно е прав, защото след 11 септември, обществото като цяло определя републиканците като по-силната страна в борбата с тероризма.
Не е гаранция обаче, че това, което е важно сега, ще бъде важно и през есента на 2016 г., но би било изненада, ако тероризмът не е един от основните проблеми по време на изборите.
Друг важен фактор, който ще изиграе роля в президентската надпревара са социалните проблеми. Някои от най-големите и невероятни политически триумфи на демократите през последните години идват от тесногръдието на републиканците по отношение на социалните въпроси. През последните години сините успяха да привлекат част от електората на своите червени опоненти с проблеми като абортите, миграцията, различната сексуална ориентация, социалните помощи и други въпроси.
Демократите със сигурност ще се опитат да обрисуват републиканския кандидат, както човек, твърде отдалечен от определени въпроси, в зависимост от кандидата. Срещу Марко Рубио или Тед Круз, те ще поведат кампания за абортите, тема срещу която и двамата се изправят против.
Срещу Доналд Тръмп най-вероятно ще използват ненавистта му към хората с различен цвят на кожата.
Точно като републиканците се отнасят към тероризма, така демократите смятат, че ако изборите се въртят около въпроси като аборта и имиграцията крайнодесните позиции на техния опонент по тези въпроси ще направят номинирания кандидат за президент от листата на републиканците - неизбираем.
Все пак да не забравяме, че до същинските избори, които ще се проведат на 8 ноември 2016 г.,има още почти година, а за това време могат да се случат много неща, които да обърнат резултатите постигнати през отиващата си 2015 г.