Еуфоричното посрещане на Поли Генова от Стокхолм може да се сравни само със завръщането на първия български космонавт от звездното небе или на футболните ни национали от световното в Щатите през 1994 г. Новата национална героиня трудно намираше думи за емоционалното си състояние, а нацията бавно потъна в размисли. Какво ли би станало, ако любовта беше престъпление?
Всички ли щяхме да сме в затвора при това положение, независимо от спецификата на съдебната ни система. Докога ще ни цакат геополитически и все ще оставаме в подножието на върха? Можеше ли да сме по-напред, ако си бяхме спретнали превантивно един сепаратистки конфликт, който да свие сърцата на световната общественост и да насочи гласовете към родната песен? Ами ако бяхме представени от друг изпълнител и друга песен? Колко още трябва да чака за да получи признание един достоен български творец, който вече е на 52 г. Думата е за Деян Неделчев, подигравателно наричан с флористичното „Икебаната“. България посрещна пролетта с най-новия му хит „Ферма за сперма“. След като „Евровизия“ оцеля след Кончита Вурст, та дори дадоха първа награда на брадатата сензация, какво пречеше да пратим там Деян. Изпълнител, който в новото си амплоа, скъсало пъпната връв със социалистическата естрада, третира редица социални проблеми. Нека се върнем малко назад. „От икебана дървесата ги боли“ е песен, пропита с любов, преклонение и загриженост към природата. Тя заслужава да бъде химн на всяка уважаваща себе си екологична организация. Подобна проблематика се разглежда и в следващият му хит „В гората“, който остана в сърцата на народа с рефрена „Съчки събирам, пръчки намирам…“ и препраща към възрожденската „Хубава си, моя горо“. Трогателен израз на социалната ангажираност на Неделчев е пропитата с искрена обич и загриженост за хората от третата възраст песен „Дъртака“. Та кой би искал да в заника на дните да попадне в държавен хоспис с тъжен декор – висок таван, луминисцентно осветление, олющен цокъл, съдран балатум, отдавна замлъкнала радиоточка, смрад на белина, чаша с протези върху прочетен вестник…
Стигаме до въпросната „Ферма за сперма“. Като при всяко значимо произведение, останало в световната културна съкровищница, отзивите за песента са силно поляризирани – от „отврат“ за по-тесногръдите, до „гениално“. Творбата разкрива въжделенията на родния предприемач, който търси ниша не просто за оцеляването си, а за развитие и надграждане, без да потъва в униние, съмнения и отчаяние. В същото време малодушни животновъди ридаят край осъдените им на евтаназия хайванчета. Колко мъка, омраза и отчаяние сме видели в предавания с подобна проблематика, като „Фермер търси жена“, „Фермата“ или вечното „Бразди“. Героят на Деян е позитивен, успял и благ. Фермата му, за разлика от повечето останали у нас, е „вървежна“. Възпята е и традиционната българска плодовитост и то в години на ужасяващ демографски срив. Прав беше Царят, когато говореше за прочутото българско трудолюбие, пък тук го нападнаха, че си взел гората. Царската гора щеше отдавна да е изсечена, ако бе останала под фуражката на държавните лесничеи. Без преувеличение, Неделчев заслужава да получи финансиране за следващия си хит по Програмата за развитие на селските райони. Сигурен съм, че той ще даде коректен отчет за всеки похарчен евроцент. Ако смятате, че този творец е компрометиран, то какво тогава да кажем за въпросната програма, по която се вдигат луксозни стадиони с осветление в села без улични лампи. Нима не очакваме санкции по нея, макар и нежно наричани от чиновническото братство „корекции“. Ако ви се стори, че песните на Деян са лишени от смисъл, по-добре се захванете с някакви точни науки. Един творец никога не трябва да бъде питан за посланията на произведенията му. Той просто разказва истории. Който ги хареса – печели.