Американските данъкоплатци почти седемдесет години са ограбвани от така наречената "разузнавателна" агенция, която системно нарушава конституцията на САЩ, на практика разбива всеки федерален закон и си пъха носа в почти всеки аспект от американския живот. Дори създателят на Централното разузнавателно управление, президентът Хари С. Труман, изразява съжаление за своето творение. В пристъп на лична тревога, след убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г., той пише във вестникарска колонка: "Когато създадох ЦРУ, никога не съм си и помислял, че то ще работи и в мирно време ... Т.е. аз бих искал да видя едно ЦРУ, възстановено до първоначалния му замисъл ... а оперативните му задължения да бъдат прекратени или използвани по предназначение другаде."
По време на тазгодишната президентска кампания, двама от тримата останали основни кандидати - Хилъри Клинтън и Доналд Тръмп - показаха, че се вслушват в думите на президента Труман. Например, Тръмп посочи, че ще даде на ЦРУ правомощия да извършва мъчения, нещо, което дори ЦРУ счита за незаконно, пише в свой анализ сайтът „strategic-culture“.
Що се отнася до Клинтън, ревностната й подкрепа за насилственото сваляне и убийството на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. само дава допълнителен стимул на неконтролируемите служители на ЦРУ да продължат с подобни дейности в администрацията на Клинтън. Само кандидатът на демократите Бърни Сандърс, изглежда е разбрал идеите на Труман, що се отнася до обуздаването на ЦРУ.
Не се знае дали Тръмп ще застане зад някогашните си коментари, че войната в Либия е била грешка, но той бе един от основните агитатори за намесата на САЩ през 2011 г.
"Кадафи убива хиляди хора в Либия, никой не знае колко зле е положението там, а ние просто си седим. Имаме войници из целия Близък изток и не ги изпращаме да спрат това ужасно кръвопролитие ... Ние не искаме да се включим и накрая това ще свърши като нещо невиждано", заяви той тогава.
Тръмп, Клинтън и Обама сгрешиха за Либия и Кадафи по всички точки. Кадафи не е убивал "хиляди хора. Това бе направено от джихадистки бунтовници, подкрепяни от ЦРУ. Последният американски посланик/контрабандист на оръжия, Кристофър Стивънс, който иронично бе убит от същите тези джихадисти, с които въртеше сделки за превоз на либийски оръжия към Сирия, осигури на радикалните ислямисти в Либия най-новите оръжия на НАТО. Именно тези оръжия убиха "хиляди хора" в страната, разкъсвана от гражданската война, която Клинтън и директорът на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс възбудиха.
Всъщност ЦРУ беше организацията, която в продължение на десетилетия, фантазираше за свалянето на Кадафи. Но тази най-некомпетентна американска правителствена агенция никога не предвиди последиците от свалянето на либийския диктатор, а именно разпространението на финансираните от Саудитска Арабия джихадисти в африканския регион Сахел.
Нереалните идеи на ЦРУ, че дните на Кадафи са преброени, бяха подчертани в секретен доклад на агенцията, озаглавен "Либия:? Ще успее ли революцията да надживее Кадафи?". Изготвен през юни 1988 г., докладът очевидно е предназначен да укрепи тезата, прокара на от администрацията на Рейгън, която настоява за американска военна намеса в Либия, позовавайки се на немощта на правителството на Кадафи в края на 1980-те години.
В доклада на ЦРУ се казва: "Революцията на Кадафи до голяма степен следва курса си и разчита на принуда, за да увековечи своята революционна визия". В действителност, либийците имаха най-висок стандарт на живот сред африканските страни, като приходите от петрол се разпределяха между цялото население. Грешната преценка на ЦРУ за Либия от 1988 г. продължава: "Така, както през 1969 г. Либия бе узряла за промяна към по-националистически и активистки режим, сега ние вярваме, че е готова да се върне към нормалността". Поканата на ЦРУ за "смяна на режима" през 1988 г. в действителност е покана за връщане към положението преди 1968 г., когато Либия е управлявана от корумпирани олигарси, водени от слаб монарх. Днес, група от либийски гангстери, избрани от ООН и наречени "Правителството на националното единство", управлява страната. В същото време джихадистите на Ансар ал-Шариат управляват Бенгази, а Ислямска държава е окупирала Сирт, Дарна и територии, разположени югоизточно от либийската столица Триполи.
Аналогично на ситуацията в Ирак, когато след нахлуването на САЩ бяха унищожени партията на Садам Хюсеин и военните инфраструктури в страната, което доведе до пълен срив на иракската национална държава, унищожаването на режима на Кадафи, доведе до срив и в Либия.
Унищожаването на четирите ключови институции, които обединяваха Либия под управлението на Кадафи, хвърли в хаос страната. И макар ЦРУ да споменава тези ключови институции в своя доклад от 1988 г., то не прави опит да ги запази след смъртта на Кадафи. Четирите ключови институции в Либия според ЦРУ са племенно-базираните батальони за сигурност, редовните въоръжени сили, службата за военно разузнаване и революционните комитети.
Независимо дали Либия е управлявана от възстановена монархия или военен режим, ЦРУ вижда новото правителство на страната като възможност за "по-конструктивни отношения със САЩ и Запада". Въпреки че, след като Кадафи се съгласи да се откаже от своите химически и ядрени програми и "оръжията за масово унищожение", САЩ и Западна Европа започнаха по-конструктивни отношения с Либия и страната отвори широко врати за западни инвестиции, ЦРУ пак не бе доволно.
След като Клинтън, Петреъс, Обама, Камерън и други западни лидери проправиха своя път към Либия, страната потъна в руини. Инфраструктурата, автомобилния и въздушния транспорт, социалните грижи, общественото образование, здравеопазването и заетостта бяха опустошени.
Личните писма на Хилъри за ситуацията в Либия, които възбудиха не само американската, но и международната общност, ясно показаха нейното задоволство от смъртта на Кадафи. Това от своя страна подчерта нейната ангажираност с мръсните политики на ЦРУ.
Създаването на система на пряка демокрация в една арабска мюсюлманска страна застана в разрез с надеждите и желанията на ЦРУ за региона, защото създаването на така бленуваната про-американска теократична държава, управлявана от корумпиран елит, който упражнява властта си чрез въоръжени сили, подкрепяни от САЩ, се срина.
В края на своя доклад за Либия, ЦРУ все пак признава, че първоначалната система на пряка демокрация, изградена от Кадафи "всъщност работи".