Защо петродоларите на Саудитска Арабия обичат американските облигации? Отговор на този въпрос от години търсят борсовите спекуланти.
Секретността около инвестицията на петродоларите на Саудитска Арабия в държавни облигации на САЩ е била договорена в преговорите между министъра на финансите на САЩ Уилям Саймън и висши представители на управляващата кралството фамилия. Те са се провели през юли 1974 г. в саудитския град Джида, разкрива агенция Блумбърг.
Американската делегация е била изпратена от тогавашния президент Ричард Никсън в
Европа и Близкия изток с инструкция да не се връща без споразумение
със Саудитска Арабия.
Блумбърг припомня, че ситуацията в икономиката на САЩ е била сложна заради петролното ембарго, въведено от арабските страни след войната от Йом Кипур от 1973 г., в която Белият дом подкрепи Израел.
Провалът на преговорите заплашвал не само финансовата стабилност на САЩ, но и би довел до укрепването на връзките на арабския свят със СССР.
Пробивът бил постигнат след като била постигната договореност, че в американския списък на кредиторите Саудитска Арабия да бъде включена с други страни от картела на ОПЕК.
Министерството на финансите на САЩ разкри данните за инвестициите на Саудитска Арабия в държавни облигации на САЩ през май. От тях става ясно, че Рияд е вложил $116,8 млрд. Тези данни обаче поставят повече въпроси, отколкото отговори, защото данните от Саудитска Арабия показват, че кралството е вложило най-малко $600 млрд.
Другата възможност е била саудитските инвестиции да са минали през офшорни компании, който през западни банки да са купували американски облигации. Така се стигна до 1977 г., когато Саудитска Арабия притежавала около 20% от американските инвестиции.
Междувременно Саудитска Арабия заплаши, че ще
продаде част от американския дълг и други американски активи за $750 млрд.
Рияд даде ясен сигнал, че ще прибегне до тази крачка, ако американският конгрес реши да обвини Рияд, че е отговорен за терористичните нападения от 11 септември 2001 г.
Ако Саудитска Арабия пусне на пазара американски дългови книжа и активи, то това ще принуди и други притежатели да прибягнат до тази стъпка, а това ще доведе до тяхната обезценка.
Тази заплаха е реална на фона на усилията на политици от Републиканската и Демократичната партия да осветлят частта от 28 страници в доклада, отнасящ се от атентата 11/09. Анализатори смятат, че тям се крие връзката на саудитците с атентаторите срещу Световния търговския център и Пентагона.
Законопроектът беше одобрен в Сената на 17 май и сега се разглежда от конгреса.
Кралството от Персийския залив е 13-ото в списъка
на най-големите американски кредитори. На първо място, както и преди, е Китай, който държи американски държавни облигации за $1.3 трилиона, а на второ – Япония с облигации за $1.1 трилиона.
Според Блумбърг, публикуваните данни предизвикват повече въпроси, отколкото отговори, тъй като валутните резерви на Рияд са за около $600 милиарда. Практиката на централните банки е да държат в долари около 2/3 от резервите си.
В същото време много държави държат в чужди банки американски държавни облигации, което се отразява на статистиката. Например Пекин държи американски дълг по сметки в Белгия. Така формално Брюксел държи $143 млрд. от дълга на САЩ.