Серията терористични атаки във Франция и Германия показаха уязвимостта на тези страни и на Европа, като цяло пред лицето на терористичните заплахи. Как се стигна до тази ситуация и какво може да се направи за излизането от нея, обяснява в интервюто си за Лента.ру Иван Бло, бивш генерален директор и отговарящ за антитерористичната дейност в Министерството на вътрешните работи на Франция. Днес господин Бло е съветник по политическите въпроси и проблемите на сигурността на бившия президент на Франция Никола Саркози.
Господин Бло, как се получава така, че френските спецслужби, които се считат за едни от най-ефективните в света, губят битката с терористите?
Френските спецслужби, в които аз работих в продължение на много години, днес са в добро състояние и действат ефективно. Проблемът е, че количеството на потенциалните екстремисти рязко нарасна. Европол говори за около 3000 човека на територията на ЕС. И това са само хората готови лично да извършат терористичен акт, но те имат множество привърженици и помощници, които също трябва да бъдат наблюдавани и контролирани. На този етап броят на офицерите в спецслужбите е многоброен, но ако нелегалната миграция продължава, ще се наложи да бъдат наблюдавани още повече заподозрени. Не трябва да се разделят проблемите на неконтролируемата миграция и тероризма. В Полша или Унгария където не приемат мигранти и до ден днешен няма извършен терористичен акт.
Как бяха допуснати толкова системни грешки в обезпечаване безопасността на Франция?
В последната си книга, която написах заедно със специалиста по антитероризъм Роже Марион, ние обясняваме, че властта трябва да бъде по-гъвкава и да работи изпреварващо, а не да върви след събитията. Необходимо е също така да се използват силите на армията, които поначало стоят настрана от тези процеси. По-рано беше прието да се мисли, че борбата с тероризма е работа изключително на полицията, но днес в действителност ние вече се намираме в състояние на война и нещата са други.
Доколко са ефективни мерките на правителството за укрепване на безопасността на Франция? Например, призоваването на резервисти, увеличаване броя на сътрудниците на полицията и жандармерията и т.н.?
Тези мерки вече значително са закъснели. Мобилизацията на резервисти и участието на доброволци трябваше да стане много по-рано. Лично аз мисля, че сега трябва да се създаде истинска Национална гвардия, както направи Русия. При нас такава имаше в периода от 1789 г. до 1872 г. В такава структура могат да бъдат привличани за участие в бойни действия и полицейски операции също и граждански лица.
След терористичния акт в Ница, президентът Оланд заяви, че Франция ще отговори на това престъпление с нови удари върху терористите от Ислямска държава в Сирия и Ирак. Споделяте ли оптимизма на президента, че по такъв начин може да бъде свалено нивото на терористична заплаха в страната?
В Ирак и Сирия трябва да се воюва сериозно, както прави Русия. Но това не може да намали нивото на заплаха вътре в страната. Комунистическият лидер Мао Дзедун казваше, че добрият революционер трябва да се чувства сред народа като риба във вода. Същото сега е вярно и за терористите. Те се чувстват в емигрантско-мюсюлманските общности напълно в свои води. Разбира се, не всички мюсюлмани поддържат терористите, но анкетите на общественото мнение показват, че 30% от хората в мюсюлманските среди се отнасят с разбиране към тях и даже подкрепят техните действия. Това са 1.5 милиона човека (във Франция живеят около 7.5 милиона мюсюлмани). Не е необходимо самия ти да си терорист, но е сигурно, че ако те помолят, ще ги подслоняваш, храниш и помагаш когато се наложи. Бедата е, че Франция отдавна спря да се занимава с проблемите на миграцията. Спря политически да интегрира влизащите в страната мюсюлмани и не възпитава в тях любов към новата родина. Днес и левите и десните ще плащат за тази политическа грешка. Президентът на Франция, доста пренебрежително се отнася към този вътрешен проблем, който има огромно значение за страната. Ние пуснахме във Франция троянския кон, точно както беше описано в гръцкия епос.
Може ли, според вас, в потока от емигранти да се определят потенциалните терористи и да се вземат мерки срещу тях?
Невъзможно е да определиш кой е „истински терорист” . Такива могат да бъдат не само тези, които вече са извършили убийство. Но и много други, които преди са били мирни и тихи, и твърде бързо в един прекрасен ден могат да станат терористи. Това са, така да се каже, „питомни вълци” , които обикновено водят спокоен и мирен живот и никой не може да разбере в кой момент рязко ще изменят поведението си. „Питомни вълци” са наричали нацистките агенти в Париж през Втората световна война, които преди войната са водели спокоен живот, а когато тя започнала, те преминали към активни действия срещу собствената си страна. Невъзможно е да пресметне колко радикализирани ислямски терористи всъщност има. Ние имаме работа с бойци-революционери, приели новата форма на исляма, която драстично се отличава от традиционния ислям. Имената на основателите и идеолозите на тази нова форма на ислямското революционно движение са известни – това са египетският професор Саид Кутб, който планира убийството на полковник Гамал Абдел Насер (президент на Египет 1956 г.), за което получи смъртна присъда, и пакистанският професор Ал Маудуди, починал в САЩ. Тези двама професори са Маркс и Енгелс на ислямизма. Но днес никой не споменава за тях, въпреки че тяхната школа създаде лидерите на „Ал Кайда” Осама бин Ладен и Ал Заркауи, възпитали по-късно „халифа” на Ислямска държава Ал Багдади. Прочетете отново „Бесове” на Достоевски. Той много добре е описал начина на мислене на фанатизирания боец, революционер. Това е човек лишен от емоции, притежаващ хладен ум, който оправдава убийствата и презира човешките чувства.
В много от европейските страни има строги закони, регулиращи продажбите на оръжие. Въпреки това, терористите много лесно се снабдяват с такова. Как става това?
Законът за притежаване на оръжие респектира само честните и спазващи законите граждани. Но бандитите от предградията винаги са си доставяли много лесно оръжие. Говоря за нелегалния трафик. А в западните страни възможностите за такъв трафик са неограничени. Трябва да кажа, че липсата на сигурност стана реалност на Запад след 1968 г., когато рухна т.нар. „буржоазен” морал. От този момент нататък, броят на престъпленията във Франция ежегодно нарастваше с 1.5 милиона, достигайки до 4.5 милиона през тази година. Това е отражение на конфликта между обикновените хора, които не се чувстват защитени и богатите властващи елити в това число и политическия, които намират удоволствие в оправдаването на престъпността.
Взривът на терористична активност няма ли да доведе до нарастване на ислямофобията и като следствие от това да се увеличат междурелигиозните и междуетническите сблъсъци в страната?
Разбира се, риск от конфликт съществува, особено между привържениците на секуларизма и светската държава и съответно мюсюлманите. Но католиците може да се каже че отдавна са загубили своята войнственост. Затова, по-вероятно е конфликтът да стане не на междурелигиозна, а на междуетническа основа. Некоренното население от араби служи като източник на постоянно нарастващо напрежение. По данни на френския институт за изучаване на общественото мнение (IFOP), през април 2016 г. 68% от анкетираните считат, че мюсюлманите или емигрантите от ислямски произход почти не са интегрирани в обществото; 67% са убедени, че те не желаят истински да се интегрират; 45% от французите твърдят, че културните различия с мюсюлманите са толкова големи, че с тях не може да има мирно съвместно съществуване; и само 14% от анкетираните твърдят, че проблемите в междуетническите отношения се дължат на расистките предразсъдъци на французите. За отбелязване обаче е, че даже и този незначителен процент стремително намалява. Още през 1973 г. в доклада на Националната комисия по правата на човека пише, че 74% от французите мислят, че броят на емигрантите в страната е прекалено голям. От страна на управляващите нямаше никаква реакция на това заключение, поради пълното отсъствие на патриотизъм у тях. Елитите не осъзнаха, че ситуацията вече е взривоопасна. И даже ако емиграцията от страните на Африка и Средния Изток бъде спряна, трябва да се намерят възможности за екстрадиране на мигрантите от страната. С всяка изминала година това води до застрашително нарастване на потенциала на междуетническото противопоставяне в страната.
Как влияе въведеното извънредно положение на сигурността в страната? Няма ли да остане този режим за постоянно? Готова ли е Франция да промени радикално своя начин на живот? Израел дълги години живее при условия на максимално повишени мерки за сигурност, които понякога изискват ограничаване на свободите на гражданите. Ще се съгласят ли с такива мерки французите?
Извънредното положение по никакъв начин не влияе на обикновения французин. То улеснява възможностите на полицията да провежда обиски, но населението се отнася засега много спокойно към тези мерки. Днес Франция е все още много далече от ситуацията, в която се намира Израел.
След терористичните актове през ноември миналата година френското общество се сплоти, а рейтингът на президента достигна 30%. Само преди дни обаче на траурната церемония в Ница освиркаха министър председателя Мануел Валс. Каква е причината за тази промяна на обществените настроения във Франция?
Популярността на президента Оланд пада и това не зависи само от тероризма. Икономиката стагнира. Безработицата не спада под 10%, а при 20-25-годишните младежи тя достига 25%. Десните политически сили са разгневени, а левите разочаровани. Ултралевите организират стачки и демонстрации. Засега все още няма радикална промяна в настроенията, но мнението за властите, особено сред бедните слоеве от населението се влошава. Те казват, че властта ги е предала. Голямата част от избирателите, гласували по-рано за комунистите, преминаха в лагера на Националния фронт. Разбираемо е, много от гражданите в страната са убедени, че днешното правителство е неефективно, както в борбата с тероризма, така и в справянето с нелегалната миграция. Французите определят днешното правителство като „парцал”, то няма никакъв авторитет. Населението живее с чувството, че ги управлява олигархията, която се надсмива над общественото мнение и презира истинската демокрация.
Какво трябва според вас да се направи сега, за да се предпазим от заплахата за нови терористични актове?
В книгата си „Ислямският тероризъм като революционна заплаха” , освен засилване ролята на спецслужбите, аз изложих и няколко други предложения, като например:
Да се възстанови патриотичното възпитание и изучаването на френската история за всички граждани, без изключение, започвайки още от ученическата скамейка. Да се възстанови наборната служба в армията, отменена от президента Жак Ширак. Да се създаде Национална гвардия, включваща и доброволци, за да се даде възможност на населението да участва в охраната на обществения ред и защитата на външните граници. Да се създаде широк международен антитерористичен алианс с участието на Русия.Какво пречи на спецслужбите от страните в ЕС, например Франция и Белгия, да координират дейността си? Необходима ли е унификация на законодателствата?
Междудържавната координация в действията на европейските спецслужби е ограничена, тъй като националните органи за сигурност нямат доверие в своите задгранични колеги. Грубо казано, доверието във всичко, което касае общоевропейските решения, беше подкопано, когато Европейската комисия на Юнкер започна да задължава европейските правителства да приемат емигрантски квоти под заплахата от финансови санкции, напълно игнорирайки общественото мнение в европейските страни. Така че тук проблемът не е в унификация на законодателството, а в растящата неприязън към ЕС като антидемократична институция. За пример в тази посока пак може да вземем Израел. Държавата показа как една самостоятелна страна може да бъде много по-ефективна в борбата с тероризма, отколкото обединение от слаби страни.
Много терористи в миналото са попадали в полезрението на спецслужбите. Как се получава така, че контролът върху тях отслабва и те успешно извършват престъпления?
При съществуващия щат от сътрудници на спецслужбите, трудно може да се контролира увеличеният брой на подозираните в тероризъм. А новите вълни от мигранти само увеличават броя на заподозрените. От друга страна, за подготовка на нови сътрудници на службите за сигурност са необходими минимум две години. Такава подготовка на сътрудници се превръща в безсмислен процес, ако всяка година мигрантите продължават да прииждат.
Михаил Куркин