Докато народът се дивеше на чудните приключения на странната птица Анита Мейзер, друга варненка взе че се качи на почетната стълбичка в Рио. Малката Елица се пребори за голямото трето място. На какво ли не е способен един бронзов медал при настоящето състояние на българския спорт. Всичко лошо дотук бе забравено. Дори намръщеният Гришо, който не поздравяваше спортистите от родната делегация в единствения си ден на Олимпиадата.
Министър Кралев гордо се изпъчи. Камен Алипиев-Кедъра се ухили. А Тереза Маринова тържествено надяна бална рокля. В Бразилия се появи и президентът Плевнелиев. Часовата разлика явно си бе казала думата и той успя да формулира обръщение, достойно за експертизата на политик с представителни функции.
„В продължение на вече толкова дни ние наблюдаваме едно безспорно състезание, което представя нови висини в спорта“, заяви държавният ни глава, както би казал всеки, неангажиран с кандидат-президентска кампания. Разбира се, не пропусна да декларира колко се гордее с всички наши спортисти. Всички, за да не се обиди някой.
Безспорното си е безспорно. Това не е случаят „Мейзер“, където още много мътилка има да се избистря. Едно обаче не подлежи на спор – свинските опашки трябва да бъдат обявени за стока с двойно предназначение. Мигранти ли не връзваха с тях, нови хоризонти в секса ли не търсеха. Не съм поглеждал, но цената им сигурно е скочила напоследък.
Ловецът на картончета Методи Андреев е убеден, че генерал Румен Радев трябва да бъде разжалван, защото уронил воинската чест и достойнство. Рапортът му за напускане първо изтекъл в медиите, вместо да го прати на началството, а разговорите му с Корнелия Нинова стартирали далеч преди да си тръгне от армията. Така не трябвало да постъпва един български генерал.
И докато ценителят на досиета си представяше как къса пагоните на генерала, безследно изчезна шеф на столична поликлиника. Здравната реформа взема своята дан. Наложи се общинарите скоростно да назначат нов началник, та колегите на изчезналия да си вземат заплатите.
Дано изгубеният лекар се намери. Футболните фенове поне показаха, че в природата нищо не се губи. Тези, които доскоро почти не се интересуваха от футбол и твърдяха, че „от националния“, сега припознаха като свои момчетата от „Лудогорец“. Поради декоративната функция на оригиналния национален, печалната съдба на ЦСКА и уникалния организационен хаос в „Левски“. Христо Стоичков пък напомни за себе си, като заяви, че иска да бъде погребан в Каталуня. Чувствал се каталунец и това е. Някой смее ли да му противоречи на четири очи.
Направена бе голяма крачка към лелеяната газова диверсификация. В село Михалково бе открита и осветена първата у нас чешма, от която тече газирана вода. Дай Боже скоро и във всеки двор. Друсан старозагорец закла леля си, като я наръга около петдесет пъти. Твърдял, че е Робокоп. Враговете на техническия прогрес сигурно тържествуват – не е ясно дали той или дрогата ще ни затрият най-накрая.
Нерадостна е съдбата на българската домакиня. Цял живот се лута между печката, мивката и пералнята. Двама апаши в село Дряновец край Бяла взели, че вързали възрастна женица за…печката. Да не им се сплита в краката, докато тарашат за пари къщицата и. Вързали я по старомодния начин – със сезал, не с опашки. Въпрос на стил.
Кметът на хасковското село Узунджово бе взет на прицел от прокуратурата. На последните местни избори раздавал пари на съселяните си, за да гласуват до него. Явно тактиката му е била успешна, щом е застанал начело на селото. Така поне разбираме, че тази практика е работеща и който вземе пари срещу глас, наистина си изпълнява обещанието. Въпрос на мъжка чест, не на игра.
В Странджа потомците на тракийските бежанци празнуваха на Петрова нива, а каракачаните се събраха на Карандила, приветствани от Цветан Цветанов – този път без калпак и други патриотични аксесоари. Дано това не са последните им срещи, защото на Рожен така се очерта – изпокараха се и предстои нулева година.
Родовата памет действително е поставена на изпитание. Внуци и други коварни роднини на наши ветерани от войните продавали военните им отличия в интернет. Над 2000 броя чакали новите си собственици. Най-много вървели медали от Втората световна. Нормално. Тези от Първата световна бяха продадени още преди да се появи интернет. Някои от още живите ветерани сигурно не подозират, че внуците им са ги разжалвали онлайн.