След като Радан Кънев официално повиши премиера от „бате“ в „бай“ по телевизора, народът избухна в шеги и закачки. Та нали беше уж само „пиле шарено“. Каква еволюция... И се започна. То не бяха вицове, не бяха колажи, не бе кикот и лигавене. За едни Кънев стана герой, за други Мунчо, който единствен можел да си позволи подобни думи, а трети определиха вербалната му изява като откровено просташка.
След лавината от разнопосочни реакции Кънев тръгна да се извинява, но по неговия си начин – с условия и условности. А една новинарска телевизия, не криеща симпатиите си към правителството, обяви въпрос на деня с награда телефон – Одобрявате ли поведението на Радан Кънев? В същото време леден женски глас четеше назидателно статуси на възмутени зрители от фейсбук.
А реформаторите и патриотите имаха час при семейния терапевт на коалицията д-р Борисов, където решиха да си дадат още един шанс. Поне до изборите. Валери Симеонов обяви, че остават заедно и натърти, че няма да зарадват опозицията. Той имаше и друг повод за задоволство – секциите в чужбина се увеличават на 55, но само за страните от ЕС. Така в Турция те ще останат до 35, както патриотите настояваха от началото на процедурната драма. От ДБГ обявиха, че са готови да напуснат гнездото на управляващите, ако на предстоящият вот получат „осезаемо“ по-малко гласове от последното си постижение - 200 000 гласа.
Хубаво се посмяхме. Лошото момче на родното дясно поразвесели аудиторията и докара нов прякор на премиера. Чудо голямо. А какво става с нас? Ще продължим ли с инфантилните забавления, без да осъзнаваме, че се зариваме сами. Тук нищо няма да се промени, докато си играем на комунисти и демократи, фили и фоби и пр. Това разделение, до голяма степен поддържано на инат, разказва играта на всички ни. А човек е това, на което се прави, казваше О.Уайлд. Сегашният ни цирк представлява безкрайно тъжна гледка, колкото и да опитваме да се присмеем на особеностите му. Всеки политически ден се превръща в клада на българската демокрация. И само препотвърждава, че сме прахосали четвърт век, без да пораснем и милиметър.
Сега се смеем. А на какво ще се смеем утре - че прецакахме страната си ли? Че който вземе властта, губи елементарно чувство за приличие и мяра, когато бюджет или еврофондове попаднат в ръцете му. Нищо смешно няма. На пазара няма български плодове и зеленчуци, а шепа хора, на брой колкото бутикова секта, получават милионни субсидии, с които си купуват автомобили, негодни за ползване в България.
„За кокошка няма прошка, за милиони няма закони“. С тази мисъл българинът изразява вярата си в родното правосъдие. Някой си Живко, горд собственик на питбул, убил котка и сега го заплашват от една до три години затвор. И тук вече няма да е изненада, ако цялата строгост на закона се изсипе върху 25-годишния бургазлия. След което несъмнено Родината ще стане с една идея по-добро място за живот, а брутният вътрешен продукт и износът ще отбележат небивал скок.
Изненадваща развръзка имаше друг случай. Измамник успя да излъже двама старци и им взе 20 000 лева. Докато пенсионерите сипеха клетви по нeгов адрес, той взе, че изненада всички и се обеси. Не, не е това което си мислите. Не е проговорила съвестта му. Просто не му се e влизало в затвора за седми път. Да си пожелаем никога да не разберем от личен опит, какво е да си затворник в най-бедната страна в ЕС.
Късата памет на нашенеца е друг проблем, който не ни позволява да разглеждаме нещата, хем мащабно, хем в дълбочина. Абсолютно невярно е, че НАТО не ни помага с бойна техника и оборудване и ние трябва да бъркаме дълбоко в джоба, където са ни останали едно копче и две слънчогледови семки.
Още през 1999 г., далеч преди да станем официален член на Алианса и брадичката на Соломон Паси да трепери под напора на чувствата, получихме безвъзмездно една ракета. От съображения за сигурност тя бе доставена в частен дом в Горна баня. Така че, когато премиерът настоява пред партньорите да ни подарят поне една ескадрила самолети, да има предвид, че може да го изтълкуват като нахалство.
Та така. Бате стана бай. А ние?!