Аз, Ти, Ние, AI и Те!

Живеем си добре, обгрижени от електронните ни устройства. Те ни напомнят, съветват, а скоро ще започнат и да ни заповядват какво да правим. Това, разбира се, ще е за наше добро. Защото един дванадесет ядрен процесор е по-умен от нас. Доказано е. Бие ни на шах.
Въпросът е до каква степен ще сме съгласни да изпълняваме заповедите на електронните ни помощници. И дали те още са ни помощници или някак неусетно се превърнаха в нещо друго?
Втория въпрос е, кой стои зад нашите електронни помощници? Защото те още не са толкова умни, че да се самоорганизират.
Третият въпрос е дали ще се запазим такива каквито сме?
Първата ни грешка е, че си въобразяваме, че сме устойчиви. Това с манипулацията и контрола се отнася за другите (едни абстрактни други), защото ние съвсем стриктно държим нещата под контрол. Когато в приятелска компания даваме примери с умния и глупавия ние винаги се отъждествяваме с умния и никога с глупавия. Въпреки, че по-често попадаме в неговата роля. Способността ни винаги да се отъждествяваме с добрия и печелившия работи против нас. Дори когато говорим за Ной. Онзи с кораба, ковчега, подводницата ако щете. Та, като говорим за Ной ние приемаме неговата роля, а не ролята на всички останали. Ние оцеляваме, а цялата останала цивилизация тихо се дави и изчезва.
Втората ни грешка е, че се съгласяваме да бъдем безпаметни. Когато става въпрос за неолибералните доктрини, които ни се пробутват, ние мислим, че това е толкова абсурдно, че няма как да проработи и да ни уцели директно. Ние сме умни и неподатливи. Но ще се учудите как вашите наследници само след три поколения, останали без памет и с подменена история ще вярват в тези небивалици. А вие ще бъдете безсилни да промените това. Ненужни възрастни, баби и дядовци, които ще пречат на системата, а внуците им ще ги избягват, защото досаждат.
Когато става въпрос за турското робство трябва да си повтаряме, че то е такова, не защото изпитваме оргазъм че сме били роби, а да помним, че сме допуснали това да ни се случи. Ако забравим - ще ни се случи отново. По един или друг начин.
Третата ни грешка е, че разчитаме на някакъв измислен строй. Уважаеми. Няма да ни спасят нито капиталът (Вие нямате такъв. Останал е само свръх едрия, до който няма да се докоснете. Останалото се нарича контрол чрез пари), нито пазарните механизми (Всички са обяздени. Пазарът се контролира от картели, монополи и над пазарни и над правителствени структури). Нито демокрацията (дума, отдавна лишена от съдържание). Не разчитайте на тях.
Нашата защита е да не вярваме. Да не вярваме, че сме устойчиви, да не вярваме на официалната версия за този свят, да се съмняваме. Да проверяваме. Когато гледаме напред винаги да поглеждаме какво е било преди, и защо. И накрая – да помним.
Като начало е достатъчно. На този етап електронните ни устройства са невинни, но тези зад тях – не!