След като на няколко пъти се зарече, че при загуба на президентските избори ще подаде оставката на правителството, премиерът гарантира стабилността на държавата, като се отказа от тази идея. В началото на кампанията, когато социологическите проучвания даваха сериозна преднита на Цецка Цачева, премиерът подаваше оставката на кабинета ту след втория, ту още след първия тур, че дори същата вечер. Незабавно и безусловно.
Дните минаваха, а всяко следващо проучване на агенциите топеше преднината на шефката на парламента. За тези, които се чудеха, дали Борисов ще удържи обещанието си при загуба, лампичката светна, когато премиерът се закани с ревизия на приватизацията през последния четвърт век. Такава би била осъществима единствено в рамките на научната фантастика, ако не разполагаш с властта. Друг е въпросът, дали Борисов наистина би прибегнал до такъв ход. Или всичко бе тривиално предупреждение към партиите-съперници на изборите, управлявали през годините, да не го дразнят прекомерно. Защото на всички е ясно, че невинни няма и от замесените в раздържавяването през годините, никой не е излязъл чист и неопетнен, като момина сълза.
Тези, които още не бяха разбрали, че Борисов няма намерение да тръгва на предсрочни избори при изборно фиаско, накрая го научиха директно от него. Той отсече от телевизионни екран, че няма да подава оставка, ако Цачева изгуби балотажа, защото истинското съревнование на партиите било на първия тур. Тогава щяло да стане ясно, кой колко поддръжници има.
„За съжаление срещу мене няма реален опонент от страна на левицата. С БСП няма как да се премерим. ДПС има – Орешарски, патриотите имат...“, заяви премиерът. Да оставим класиката „срещу мене“. Борисов ясно обясни на нацията, че евентуална загуба, а тя, според последните проучвания на общественото мнение, може да бъде нанесена най-вече от Румен Радев, нямало да се брои за победа на БСП, защото те нямали кандидат. Следователно поражението няма и да е загуба като загуба. Затова и няма смисъл да се подава оставка. Всеизвестно е, че премиерът ненавижда загубите и бие дузпи, докато вкара, така че едва ли има море от изненадани.
Седмица преди първия тур бе оповестено изследване на „Маркет линкс“, поръчано от бТВ. То показа, че преднината на Цачева вече е малко над 1%, но на първия тур. За балотаж между нея и Радев данните показват над 5% преднина за генерала. Нещо повече. При втори тур между Цачева и коалиционния партньор Красимир Каракачанов положението никак не е по-различно – данните сочат победа за воеводата с 4,5% аванс.
И ако доскоро срамежливо и дори с раздразнение водещите политически сили говореха за евентуални договорки с останалите под чертата за подкрепа на балотажа, то вече времето ги притиска и едва ли ще са толкова предпазливи. Доста смешно и незряло изглежда подобно поведение – сякаш е престъпление да търсиш или да ти предлагат подкрепа парламентарно представени пратии, а не нормален политически ход и взаимодействие. Както от ГЕРБ отблъснаха ръката на Местан, който им достави непоисканото добро с подкрепата на ДОСТ, така и Нинова категоричо отричаше за разговори с ДПС.
Вече няма за кога. Ако има дисциплиниран електорат, на който да може да се разчита, това са партиите, свързани с вота на българските турци. Стига лидерите им да определят посоката и да натиснат копчето. Виж, с избирателите на останалите политически сили, които проучванията поставят извън балотажа, това е далеч по-сложно. Без значение кой с кого е партньор и кой лидер за какво би призовал. И ако за първия тур референдумът и задължителното гласуване неминуемо ще се окажат притегателна сила и ще осигурят по-висока активност, то разочарованите от отпадането на кандидата им като нищо могат да идат за гъби. Тях партийна дисциплина не ги лови. А към определената дата за балотажа още могат да се намерят манатарки и пачи крак. Отметнали са те на първия тур, не те грози санкция. Излизаш на чист въздух, а вечерта се настаняваш удобно за изборното студио.
„Девети септември ми купи палтенце…“, рецитираха някога чавдарчетата. А какъв дължавен глава ще ни донесе 6 /13/ ноември – майка на нацията, генерал, воевода – или пък ще се случи чудото от 2001 г., когато социолозите станаха за смях и безнадеждно отписаният Първанов стана президент, предстои да разберем. Време не остана.