„Внимавай как гласуваш, да не дойдат седесарите…“. Така ме посъветва в началото на юни 1990 г един съсед, партиен секретар. Брадатите представители на младата опозиция бяха сочени за страшилища от рода на Торбалан, които се гласят да обърнат държавата с краката нагоре. Предстоеше ми да гласувам за първи път, а за късмет предстояха първите демократични избори. Притесненият апарат на прясно преименуваната столетница обикаляше от къща на къща, за да обхване и агитира всички, навършили наскоро 18 години. Човекът говори дълго, като завърши с нелепото: „Татко ти не е лош човек…“..
Както и да е – правиха, струваха, спечелиха онези избори, но не беше писано да се радват дълго.
„Внимавай как гласуваш, да не се върнат комунистите…“. Това пък може да се чуе днес, през ноември 2016 г., от един друг притеснен апарат.
„Снощи до късно се карах на кметовете, да престанат да плашат хората…“, декларира премиерът в телевизионно интервю, показвайки, че оценява подобен подход като грешен. Да приемем, че тоталният хит в интернет пространството със спирането на санирането при загуба на Цачева е бил просто майтап или провокация, както декларираха от ГЕРБ. То само това да беше, да се посмеем и да отминем. Но то не бе спиране на еврофондове, отклоняване от евроатлантическия път на страната, връщане на последните Торбалановци – Пеевски и Орешарски, и още, и още…Поне финансовият министър призна, че и без приет бюджет за следващата година може да се живее, ако стане така, че падне правителството – просто ще се изпълнява старият на парче, до гласуването на новия. Защото и това бе част от плашещата ода.
Пред бТВ и Цветанка Ризова, Борисов смени тактиката, оставайки все пак верен на себе си. Уж тръгна да се разкайва за грешките си, пък сякаш се караше на водещата. Въпрос на стил. Да го наречем агресивно разкайване. А тя, клетата Ризова, бе принудена да намали волумето на гласа си, като пациент с току-що извадени сливици. Премиерът реши, срам не срам, да предизвика съжаление към персоната си. Като последно зайче, извадено от ръкава преди балотажа. Сън не го ловял нощем, ако му предстоял разговор с Ердоган или Путин. Изказа разочарованието си от факта, че явно хората не са оценили построените магистрали, пречиствателни станции, санирането, че и столичното метро. А покрай метрото се сети, че и в столичния квартал „Младост“ има балотаж на частичните избори, а ГЕРБ е първа сила след първия тур. Хвана се за един квартал, а точно преди година успехът, който отчетоха управляващите на местните избори бе оцветил картата на страната в партийната гама.
По-странното бе, че Борисов призна като своя грешка дори кандидатурата на партията и то между двата тура. „Грешката за президентските избори е изцяло моя. За първи път не се поддадох на популизма и търсих най-подходящия човек – най-знаещия, а не най-харизматичния или най-рейтинговия. Сгреших и затова ще си понеса цялата отговорност“, заяви Борисов. Явно в очакване искреността му да бъде оцененена от избирателите. Щом не са се трогнали от „видимите резултати“, дано пък честността му докосне сърцата им. Все пак кандидатът им бил по-подготвен от останалите варианти на партията и от настоящия опонент, пък и по-симпатичен от редица европейски лидери. Последните вече кой ли не ги взема за мезе.
Но какво означава, че не се е поддал на популизма – своята кандидатура ли имаше предвид или на другите, които изкара в НДК да направят победен шпалир на Цачева – столичният кмет Йорданка Фандъкова, вицепремиерът Томислав Дончев или бургаския кмет Николов. Това ли са популистите?!
Като тръгна да признава грешки, премиерът заключи, че резултатът на Цачева е наказателен вот за целия кабинет. Призна за своя грешка и че е обвързал евентуален неуспех на Цачева на първия тур с оставката на парвителството и сега трябва да влиза в обяснителен режим, защо не я подава. Стигна и до референдума, като призова Слави Трифонов да си направи партия и да започне да носи управленска отговорност. Изчетка го, и че бил много повече от партия. Той гласувал за референдума и не смятал, че ЦИК трябва да се формализира за 13 000 гласа. ГЕРБ щели да подкрепят и трите въпроса в парламента. Все пак премиерът сподели опасенията си, че при чисто мажоритарен вот в парламента могат да се настанят местни фактори от типа на Ценко Чоков, разполагащи със средства за тази цел.
Зададе си и въпрос: Аз по-умен ли съм от тези 3,5 милиона? И си отговори: Не съм.
Накрая синтезира в едно изречение и възможността за поражение: „И без петел ще съмне…“