Зимата пак ни изненада. На пътя, в квартала и повече от сигурно в сметките за тока и парното.
Зимната картинка навън още повече извади на преден план кризата в любимите на българите пътнически влакове.
По света пък вече всички говорят за встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, а това обещава много интересна седмица. За съжаление преговорите за обединение на Кипър вървят към пореден провал.
И за финал малка част от красотите на България.
Вижте най-интересните коментари и мнения от седмицата, избрани за вас от дежурния екип на Факти.бг.
Лалов: Сметките за зимата не излязоха верни
Някои очакваха, че и тази зима ще е като предишните три – четири, но сметките им не излязоха верни. А иначе подписи за едни пари дал Господ. Това заяви в интервю за Факти.бг Красимир Лалов, председателят на Националното сдружение на българските превозвачи. „Опашките” по границите са заради субективния фактор. ТОЛ-система да, но за всички, коментира той.
Какви са загубите на превозвачите заради лошите атмосферни условия и непочистени достатъчно пътища?
Ние позабравихме да ги смятаме. Някой ги смята, когато някой ще му ги върне, като няма кой да ги върне защо да ги смята, само за да се ядосва. Един камион като седи на пътя загубата на ден е 200 евро, а от тук нататък умноженията са прости. Като имате предвид, че в България оперират по груба сметка 15 000 – 16 000 камиона, сметката е лесна. Но въпросът опира в друго, не поемане на отговорността за всичко това плюс най-същественият фактор опашките на камиони по границите, което е чисто субективен фактор. Хайде студът, снегът, ще са пет – десет дена, такава географска ширина сме, че не можем да се сърдим, че е валяло сняг или е било -20 градуса и кой как е почиствал и дали е имал техника за почистване, това е другата тема. Основното в момента, което трови международния и вътрешния транспорт е липсата на отговорност за всички тези действия и бездейства, които се вършат. Почистване, извинете, но между Силистра и Русе наши членове се обадиха, че имало три трактора, които чистят. Какво могат да направят вие може да прецените. Някои очакваха, че и тази зима ще е като предишните три – четири. Няма да има нужда от подобно нещо, но сметките им не излязоха правилни. А иначе подписи за едни пари дал Господ.
Не си отивай, БДЖ! Благодарение на теб успях да спя с хиляди жени – млади, стари, гърбави, мустакати. Мълчаливи и бъбриви, простодушни селянки и нацупени интелектуалки. Едни слизаха на Провадия, други на Шумен, Стражица, Павликени. А аз си дремех до гара Своге. Същата гара, чиято чакалня днес може да служи за хладилник на кланица, а пътниците са готови да отвличат влакове с жив щит, за да се приберат от работа преди „Шоуто на Слави“.
Не си отивай, БДЖ! Благодарение на теб се изучих и навъртях четвърт век трудов стаж. В началото ми се струваше съвсем естествено, когато виждах металните табели с надпис: Произведено във Вагоностроителен завод, Рига, 1968 г. Българо-съветска дружба все пак – претворена в дела. След това годината на табелите стана 1971 и започнах да се умилявам, че с вагоните сме почти връстници. С течение на времето обаче сантиментите отстъпваха място на тревогата и тя остана единственото чувство, предизвикващо влизането в купе днес. Усещането, че всеки миг малкият свят, в който си попаднал, може да се разпадне под напора на годините, скоростта и амортизацията. И заедно с непознатите пасажери, с които по волята на съдбата временно сте свързали пътя си, ще осеете релсовия път с багажи и тела. Днес металните табели с годината на производство всяват единствено ужас. Още се срещат онези същите от Рига. Трудно се разделяме с миналото, особено ти, БДЖ.
Европейските ценности са най-добрата защита
2016 година ще остане в историята на Европа като време на стремеж да се запази политическото, системнотo и социално единство на Европейския съюз като общност от държави, хора и ценности. Това беше време на несигурност и ясно видими проблеми. Но това е също една година, белязана от реални постижения.
Преди всичко референдумът в Обединеното кралство през юни за излизане от ЕС се откроява като горчивото разочарование. И все пак, още един нов паневропейски консенсус относно защитата на външните граници на ЕС, заедно със сключването на Споразумението за икономическо и търговско споразумение с Канада (СЕТА), ни дават основание за предпазлив оптимизъм.
Повечето от проблемите на ЕС са на дневен ред от известно време и все още не са напълно решени. Кризата с миграцията, напрежението с Русия заради Украйна и други заплахи за вътрешната и външната сигурност продължават да тестват нашето единство и ефективност и ще продължат да го правят през следващата година.
„Напускам поста си символично с президента Обама“. Това президентът Росен Плевнелиев заяви в интервю преди да сдаде президентския пост на Румен Радев на 19-ти януари. Само ден по-късно Барак Обама ще сдаде поста си на Доналд Тръмп. Разликите са малко, приликите много, колкото и да не издържа сравнението между САЩ и България.
Скрита тайна е, че и двамата президенти ще сдадат поста не на човека, на когото им се иска да го направят. Плевнелиев никога не изрази явна подкрепа към кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. В последното си интервю обаче заяви, че „тя би била чудесен президент“. По време на президентската кампания пък той самият получаваше тежки удари от победителя в изборите Румен Радев.
Барак Обама пък открито подкрепи Хилари Клинтън и навлезе в словесна обмяна на крошета с Доналд Тръмп. Тръмп пък не се свенеше да стреля по Обама с големия гранатомет, който представлява милиардерската му уста.
„Да отмъстим за Хилари“. Под това мото сякаш мина последния месец на Барак Обама в Белия дом.
Доста отдавна не е имал случай, в който действащият президент да се стреми по такъв начин да блокира евентуалните планове на бъдещия В повечето случаи предаването на властта минава гладко и ключовите решения в последните месеци се оставят за следващата администрация. Сиреч има приемственост.
Обама обаче използва последните месеци от мандата си за допълнителното влошаване на отношенията с Русия.
През последните седмици САЩ два пъти разширяваха санкциите срещу Москва. Те бяха продиктувани от доклади, че руски хакери стоят зад теча на данни от Демократическата партия.
Обича ли играта на карти Афродита?
Кипър винаги е бил един от центровете на цивилизацията в Средиземноморието. Легендата разказва, че в района се води битката между Зевс и неговия баща Кронос. По – любопитното е, че гръцката богиня на любовта се ражда край брега на кипърския град Пафос.
Тази седмица в Женева приключи поредният етап от преговорите за обединение на Кипър. Форумът беше открит от новия генерален секретар на ООН Антониу Гутериш. В сряда кипърският президент Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ за първи път си размениха карти, очертаващи вижданията им за зоните, които гръцката и турската общност ще контролират в предвижданата бъдеща федерация. Анализатори обаче са скептични, че нейното създаване е близко.
Побитите камъни-един невероятен природен феномен
Природният феномен, известен още с името „Дикилиташ“ (използвано до 29 юни 1942) се намира на около 20 км. от град Варна и на няколко от Белослав. „Карайки по автомагистрала Хемус следете за табели, сочещи към селата Слънчево и Тополи. Отклонявайки се вдясно от магистралата, след около 200 метра ще видите табела, сочеща надясно за село Слънчево и наляво за село Тополи и Побити камъни. След около 4 км ще пристигнете и на самия паркинг към природния обект. Към самия обект има малък туристическо-информационен център, където любезна служителка ни разказа доста за обекта, за теориите, свързани с произхода на каменните колони, показа ни снимки, разказа ни за това, че Побити камъни неведнъж е служил за филмов декор на холивудски продукции. Оттук всъщност започна нашата разходка”, разказва Юлия Вукова в блога „time2travel” член на Асоциацията на собствениците на туристически онлайн медии (АСТОМ).
Чудноватата забележителност Побитите камъни представлява ансамбъл от каменни колони, с височина до 10 м, кухи или плътни цилиндри, конуси, различни скални блокове и голям брой каменни късове, разпилени из целия комплекс. Навсякъде около тях има много фин почти бял пясък. Пясък, много по-ситен от този, който съм виждала по Черноморското крайбрежие.