Винаги заедно, винаги

„Напускам поста си символично с президента Обама“. Това президентът Росен Плевнелиев заяви в интервю преди да сдаде президентския пост на Румен Радев на 19-ти януари. Само ден по-късно Барак Обама ще сдаде поста си на Доналд Тръмп. Разликите са малко, приликите много, колкото и да не издържа сравнението между САЩ и България.

Скрита тайна е, че и двамата президенти ще сдадат поста не на човека, на когото им се иска да го направят. Плевнелиев никога не изрази явна подкрепа към кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. В последното си интервю обаче заяви, че „тя би била чудесен президент“. По време на президентската кампания пък той самият получаваше тежки удари от победителя в изборите Румен Радев.

Барак Обама пък открито подкрепи Хилари Клинтън и навлезе в словесна обмяна на крошета с Доналд Тръмп. Тръмп пък не се свенеше да стреля по Обама с големия гранатомет, който представлява милиардерската му уста.

Плевнелиев, подобно на Обама, няма да приеме най-предпочитания от него наследник в президентството.

Той обаче не губи време, за да демонстрира „ястребовата“ си позиция спрямо Русия през последните седмици на управлението си. Това стана на фона на заявените от Радев амбиции за затопляне на отношенията. Плевнелиев стигна до там да се подписва в подписка на настоящи и бивши европейски лидери, призоваващи новият президент на САЩ да не променя американската позиция спрямо Русия.

Тръмп също даваше знаци за затопляне на отношенията с Москва. Това обаче не попречи на Обама да въведе нова серия от санкции срещу Русия. Интересното е, че около избора и на Тръмп, и на Радев имаше съмнения за руска намеса.

Определени среди поставиха Румен Радев и Доналд Тръмп под знака на руското влияние. Общо взето и двамата трябваше притеснително да се вричат в любов към НАТО и да отричат за руската топла връзка. Любезно обаче подхвърляха по някой комплимент към Москва и говореха за важността на двустранните отношения.

Позициите и действията на Обама и Плевнелиев бяха в контраст с тези, които се очаква да предприемат техните наследници. Те сплотяваха фронта срещу Русия, докато техните „нежелани“ наследници се опитваха да смекчат тона.

Плевнелиев имаше и вътрешни проблеми. Той отказа да даде мандат на служебно правителство, може би правилно искайки да избегне прехвърлянето на властта на две администрации в рамките на 20 дни. На няколко пъти той се опитваше да сподели отговорността по този въпрос с Радев, който пък не бързаше особено да я приеме. Така, че Плевнелиев предпочете да удължи живота на това правителство, оставяйки Радев още с встъпването си в длъжност да формира служебен кабинет. Това ще е решително изпитание за новия президент, който ще трябва да уравновеси нещата и да избегне партийни назначения, за да не си навлече гнева на избирателя още в първите дни на мандата си.

В САЩ Обама трябваше да мисли за своето наследство. Тръмп още в предизборната кампания го постави на карта. Ясно е, че той се обяви за отмяна на здравната реформа „Обамакеър“ и постави на карта ядрената сделка с Иран. Демократическата партия, която излъчи Обама, пък беше поставена пред политически крах, след като остави пълната доминация в Конгреса и Сенат на Републиканската партия. Обама трябваше да се занимава и с разследването на предположенията за хакерски атаки срещу Демократическата партия. Разследването по-скоро удари по Тръмп, прикривайки част от неприятните факти, които излязоха за демократите.

За Обама обаче май има и път за връщане към Белия дом. Вече се говори за настроения сред демократите за евентуална президентска номинация на Мишел Обама при следващи избори. Всъщност тя се ползва доста по-голяма популярност от Хилари Клинтън. Това обаче ще го видим през следващите 4 години.

В същото време жената на Плевнелиев така и не се появи. Докато Обама връчваше ордени на своя вицепрезидент Джо Байдън, Плевнелиев трябваше да говори за някои различия със своя вицепрезидент Маргарита Попова.

В крайна сметка в рамките на 24 часа Обама и Плевнелиев заедно ще сдадат властта. Местата им в историята вероятно няма да са еднакви, но поне ще бъдат отбелязани заради близки дати.