Не си отивай, БДЖ! Благодарение на теб успях да спя с хиляди жени – млади, стари, гърбави, мустакати. Мълчаливи и бъбриви, простодушни селянки и нацупени интелектуалки. Едни слизаха на Провадия, други на Шумен, Стражица, Павликени. А аз си дремех до гара Своге. Същата гара, чиято чакалня днес може да служи за хладилник на кланица, а пътниците са готови да отвличат влакове с жив щит, за да се приберат от работа преди „Шоуто на Слави“.
Не си отивай, БДЖ! Благодарение на теб се изучих и навъртях четвърт век трудов стаж. В началото ми се струваше съвсем естествено, когато виждах металните табели с надпис: Произведено във Вагоностроителен завод, Рига, 1968 г. Българо-съветска дружба все пак – претворена в дела. След това годината на табелите стана 1971 и започнах да се умилявам, че с вагоните сме почти връстници. С течение на времето обаче сантиментите отстъпваха място на тревогата и тя остана единственото чувство, предизвикващо влизането в купе днес. Усещането, че всеки миг малкият свят, в който си попаднал, може да се разпадне под напора на годините, скоростта и амортизацията. И заедно с непознатите пасажери, с които по волята на съдбата временно сте свързали пътя си, ще осеете релсовия път с багажи и тела. Днес металните табели с годината на производство всяват единствено ужас. Още се срещат онези същите от Рига. Трудно се разделяме с миналото, особено ти, БДЖ.
Не си отивай, БДЖ! С теб минахме през толкова изпитания – с някои от които изобщо не се гордеем. Вероятно и ти. Помниш ли, когато кондукторите изведнъж покриха ръцете си с масивни пръстени. Да, беше преди петнайсетина години и продължи дълго. Ти пак беше в криза и персоналът, изгубил надежда за лечението ти, взе нещата в свои ръце. Започна да прибира по левче от пътник по крайградските маршрути. Не че ние се съпротивлявахме, съвсем не. Е, срещаше се тук-там някой намръщен чичко или проклета лелка, но това бяха екзотични изключения, на които бързо запушвахме големите усти. Кондукторите предвидливо обръщаха монетите-билети в пръстени, сякаш подучени от вещ инвестиционен посредник, че това е най-правилното. И се оказаха прави, защото и това бе до време.
Не си отивай, БДЖ! С теб заедно се радвахме на новите мотриси Сименс. Рециклирани ли?! Направо да живееш в тях, че и сватба да вдигнеш. Но и тук радостта скоро бе изместена от тревога. Оттук-оттам започна да се дочува, че не ги изплащаме редовно и австрийците могат да си ги вземат. До ден днешен ни е свито, че всяко качване в тях може да е последно, а минаха 12 години. А колко стъкла изпочупихме, пък с колко боя ги омазахме…
Не си отивай, БДЖ! За какво бе грандиозният ремонт на Централна гара, ако вземеш да се гътнеш сега. Не си го и помисляй. Колко години прескачахме фекалии, смутено отблъсквахме проститутки и гнусливо извръщахме глави от клошарите, за да се мушнем в купетата ти. След провала с предния чутовен ремонт, от който помним вонящите търговски клетки и абсурдната тента, увиснала като праните гащи на Серина Уилямс над паметника-фонтан, ти заслужаваш да оцелееш и да се радваш на новото време.
Не си отивай, БДЖ! Ти ми даде шанс да усвоя белота и сантасето до съвършенство, да удържам емоциите си, когато не мога да променя нещата и да се пазя от ярост и гняв, като крайно непродуктивни чувства, трайно увреждащи здравето. В твоите вагон - ресторанти се научих да пия коняк с кафе – дано кардиологът не види това – и огнената напитка превръщаше пейзажите отвън в декори на неиграни пиеси. Няма вече вагон-ресторанти. Тук-там из по-големите гари са останали в качеството на скара - бира някои от бившите кръчми на РСВ. Шкембето и скарата там ни се струваха най-вкусните в света, заради приповдигнатото настроение от предстоящото пътуване.
Не си отивай, БДЖ! Доскоро те наричаха най-сигурният транспорт. Може би защото съществуваш, дори в състояние на фактически фалит. Кажи ми честно, има ли пено една инстанция, на която не дължиш пари? Сегашното ти състояние е като живот след смъртта, част от който в ролята на статисти влизаме и ние. Постмортална ерекция, която не носи радост никому. И все пак, само който не е бил посрещан или не е посрещал свой близък след четиричасово закъснение на твой влак, не е усетил приливът на чувства, доброта и обич към ближния, които нарастват, сякаш дублираш печалба на покер-автомат. А колко ли пиеси, поеми, разкази или прости стихчета са написани в купетата ти от родните литератори. Трудно е да се сетя за по-сериозен стимулатор на творческите процеси от пътуването с теб. Колко ли любови са тръгнали от купетата ти. Колко ли отношения са изяснени в коридорите на вагоните ти. Колко страст помнят тоалетните ти. Ако отнякъде се появи Иван Вазов, не си и помисляй да му връчваш почетна карта „Класик“. Ще я откаже, като Стефан Цанев „Златен век“. Ти се издъни и си го знаеш. Горе на скалата дядо Йоцо се е ориентирал за часа по преминаващите влакове. Това сега е невъзможно. Старецът щеше да се обърка и да се пребие, а тогава язък за сюжета.
Не си отвай, БДЖ! Последния път, когато бяхме заедно, ти ме дари с рояк дървеници. Знаеш ли какво е да те ядат тези гадини цели осем часа от София до Варна? Не знаеш. И аз не знаех. Те ме щипеха и аз се щипех – с надежда, че това е сън. Не би. Дори кондукторката се ужаси от гледката.
Въпреки това, не си отивай, БДЖ. И в бурята ще бъдем пак със теб, защото иначе не можем…
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 goni
12:42 13.01.2017
2 гост първи
12:44 13.01.2017
3 Брат ми
Коментиран от #15
12:52 13.01.2017
4 Ядеитн
И аз бая кадъни нащипах на младини из БДЖ - то. И коняк с кафе съм пил, малий ако беше и "плиска" - 5 звезди, жълтото етикетче - пълен кеффффф!
12:59 13.01.2017
5 Гостът
13:03 13.01.2017
6 Morgoth
13:59 13.01.2017
7 гост
Да, трена бе символ на точност, сега не знам вече на какво е символ. Пуснаха новите Сименси, но не пускаха електрическа мрежа за тях, после пуснаха мрежата, но не пускаха климатика лятно време. Старите вагони все подмирисват на горяло, вратите се отварят в движение, дрехите трябва да ги изпереш след возенето, не е хигиенично да останеш с тях вкъщи. Няма автомати за билети, няма автомати за безалкохолни и храна, дойде 2017г, а преди 30г западняците се возеха в много по-добри условия и модерна обстановка. Гарите ги санираха, влаковете ги спряха. Даже направиха и гара на място където влак не спира.
14:17 13.01.2017
8 ДайтеМиЛамбото
14:22 13.01.2017
9 Драганов
Коментиран от #10
14:42 13.01.2017
10 гост
До коментар #9 от "Драганов":
ЖП транспорта е страхотен, не и нашия. Това е най-точния транспорт, ако отидете в Европа (не смятам, че България е част от нея) ще видите как заковават в рамките на минута или ако има закъснения то са минути и ти го изписва на таблото. Не е скъп, в чужбина е и бърз, удобен и свързва градовете и селцата. Купуваш си една карта за 100 евро и пътуваш с 50% отстъпка където и да тръгнеш или пък с билет за група от 5 човека или билет за уикенд. И то си ги купуваш от автомат, у нас е изостанала работа, не съдете по нашето ЖП. Виждате какво става, изписват пари за гориво, а продават с тонове на черно, няма поддръжка, ремонтите надписани в стотици проценти, инвестициите също. Началниците са за съд, не работещите - с допотопна техника как да не стават аварии щом не се поддържа.Веднъж бързах за влака, стигнах 5мин преди тръгване и се оказа, че няма локомотив. След един час докараха локомотива, и се разправяха, че стария просто изклюва от скорост, и те хората, няма какво да направят. Машинистите сами си купуват батерии и консумативи, толкова са зле условията им.
16:19 13.01.2017
11 Калоян
22:27 13.01.2017
12 Диди
23:08 13.01.2017
13 неутрален
11:09 14.01.2017
14 Chizmara
09:36 15.01.2017
15 Мика
До коментар #3 от "Брат ми":
Да... Строителство на магистрали, кръстовища на 2 нива, асфалти / с вечните дупки/, по които "летят" беемвета .....Определено коментариите са от хора, живеещи "по инерция".... Защото жп транспортът е най-безопасният, най-икономичният, най-екологичният, най-комфортният.... Това, че соц-режимът го "разби", а "демокрацията" го доунищожи не значи, че не е един от най-добрите транспорти! Именно поради многото си предимства жп транспортът е основен обществен транспорт в много от силно развитите страни - Япония, Китай, Южна Корея, Индия....Белгия е с най-голяма гъстота на жп линиите... Да благодарим на ЕС, че все още удържа на натиска и жп транспортът във всички европейски страни е държавен ! Те "нашите" затова го доразсипаха, като си мислеха, че ще го вземат частните им фирми, но не ги огря..... ЕК не го допусна и ги заплаши със санкции, ако не го оправят... И още нещо : не мислете само за тези, които хвърчим по магистралите... В България населението е застаряващо, едва оживява с мизерните си пенсии. Колко пенсионери са и колко от тях карат коли ? В другите страни има влакове, в които има вагон със СПА център....
23:08 04.11.2017
16 Иванова
11:37 21.07.2018
17 Balkonlofxwecml
04:38 19.11.2019
18 бахноф
15:30 12.09.2021