Анализът е на Хавиер Солана за Project Syndicate. Хавиер Солана е бивш върховен представител на Европейския съюз по външните въпроси и политиката на сигурност. В момента е президент на центъра ESADE за световна икономика и геополитика.
Светът се нуждае от Европейския съюз повече от всякога. Въпреки скорошните кризи като Brexit, Европейският съюз може би е най-добрата отбранителна линия днес срещу сериозните заплахи: изолационизъм, протекционизъм, национализъм, и екстремизъм във всичките му форми – всички те отново се зародиха в Европа и отвъд. Ключът, който ще позволи на блока да реализира своя потенциал – да спаси себе си и света от катастрофа – е всички членки на общността да приемат мантрата „Европейският съюз първи“.
За разлика от кредото на Доналд Тръмп „Америка първа“, европейската мантра няма да бъде упражнение по вреден унилатеризъм. Напротив, това ще принуди правителствата на страните от общността да погледнат отвъд националния интерес, да бранят откритостта и мултилатерализма, и да се изправят лице в лице със затворените политически сили, които напоследък набират инерция. Това ще тласне страните-членки да се консолидират в ЕС, като по този начин ще могат да преодолеят предизвикателствата, пред които са изправени. Това ще помогне за запазване на международния ред.
Този ред не е нито незначителен аксесоар, нито пък е следвоенна реликва. Той е подкрепял световния просперитет и стабилност в продължение на 70 години. Ние се нуждаем от него – заедно с мултилатерализма, върху който е построен – за да се изправим срещу икономическите, екологични и стратегически предизвикателства. Предизвикателства, които не могат да бъдат решени на национално ниво.
Крайъгълният камък на съществуващия международен ред е признанието, че поддържането на мира и благополучието на хората изисква разбиране и зачитане на нуждите на всички – потребности и интереси, които не са по-малко легитимни от нашите собствени. Многостранното сътрудничество не е продукт на неустойчива солидарност, както биха казали някои. То е резултат от просветена интерпретация на собствените интереси. С конструктивна нагласа, дори голям брой различни актьори могат да постигнат разбирателство, при което всички да отстъпят малко. Без него, перспективите за устойчив мир и просперитет са мрачни.
Ако всички държави поставят собствените си интереси на първо място, без да обръщат внимание на другите, конкурентната среда бързо ще надделее над общите интереси. Ако никой няма желание да отстъпи, всички ще загубим. Ако ние зависим единствено от двустранните сделки, то важни и ключови въпроси – от климатичните промени до сигурността – накрая ще замръкнат.
Ето защо американското мото „Америка първа“ (America first) е толкова притеснително. Като водеща световна сила, Съединените американски щати дават тон на сътрудничество и често подемат инициативи, в които могат и другите да участват. Ако Вашингтон поддържа позиция на изолационизъм, другите страни почти сигурно ще последват примера им, застрашавайки всички – включително САЩ.
Наскоро администрацията на Тръмп пое по-умерена посока на външнополитическите си позиции. По-специално, Тръмп най-накрая се съгласи с политиката за „Единен Китай“. Освен това изглежда, че е коригирал подхода си към Япония, след като постави под съмнение готовността на САЩ да изпълнят ангажиментите си по отношение на сигурността. Тези промени означават, че администрацията е започнала да разбира нуждата от по-конструктивен подход.
Този подход може донякъде да се дължи на историческия прочит. Опитът показва, че най-ефективният начин за преодоляване на конфликта е чрез сътрудничество, а не изключване. Националисти и популисти бяха оставени да ръководят политиката в миналото, което доведе до кървави конфликти.
Във времена, в които динамиката на световните сили постоянно се променя, рискът от подобен изход е голям. Днес се прави усилие да се включат „нови силови играчи“ като Китай в съществуващите структури на световно управление. Хвърлянето на съмнения относно тези структури, които осигуряваха стабилност през последните седем десетилетия, може да подхрани национализма и съревнованието, отваряйки пътя за нови конфликти.
Ако на американците не може да се разчита за глобалната сигурност, европейският модел и опит стават дори по-важни. Европейският съюз е олицетворение на сътрудничеството и демократичните ценности. Въпреки своите недостатъци, Европейският съюз е доказал как различията могат да се изгладят по мирен и конструктивен начин. Страните-членки на блока са свързани към мултилатерализма по уникален начин.
Резултатите говорят сами за себе си. Никой не може да оспори, че ЕС е гарант за мир, демокрация и прогрес за всички членки. Изисква се сътрудничество, преговори и компромиси, за да се вземат важни решение. Нито една страна не може да прокара радикални политики самостоятелно.
Това не означава, че държавите от ЕС не са изправени пред риска да станат жертва на популистка реторика. Напротив, това трябва да подчертае защо страните от ЕС трябва да се посветят на по-нататъшното изграждане на по-солен съюз. В името на Европа и света, сега е дошло времето Европейският съюз да бъде поставен на първо място.
Никой не знае по-добре от Европа последиците от екстремизма и национализма и как да се преодолеят те. С наднационален дух, Европейският съюз постигна устойчив мир, който би изглеждал невъзможен преди век. Не трябва да се забравя това постижение. Трябва да се продължи към прогрес на съюза, и да се покаже на света какво може да направи мултилатерализма.
Превод: Денис Джамбазов
Copyright Project Syndicate
Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.