Мнението е на Тончо Краевски
След като Евгений Дайнов написа поредния си текст от онази негова знаменита серия, с която генерира повече привърженици на Путин в България, отколкото А-спекто някога би могло, идва ред на „мрачните млади консерватори“ да отговорят. Ще ми се, ще да започна още от заглавието: „Новите леви и младите консерватори – към сталинизъм и нацизъм“. Най-напред, очарователно е как следвате традицията на европейските социалисти да говорите за нацизма като за идеология, но за комунизма никога – наместо това, предпазливо го персонифицирате като „сталинизъм“, за да не осъдите случайно тази човеконенавистна идеология в нейната цялост. Сякаш преди и след Сталин комунизмът си е бил много добре и нещо се е объркало лично заради него. Но аз напълно ви разбирам, все пак Кастро и Че Гевара са романтични герои за днешната либерална младеж, която е целева на група вашите текстове и която очаквате да победи олигархията в България, затова по пример на Шулц и Верхофстад гледате да не им трошите хатъра.
Има обаче един проблем с вашата теза, който не може да бъде извинен и това е аналогията между консерваторите и нацистите. Тук има научна разлика, която трябва да ви е била преподавана в Оксфорд когато университетът още не е бил днешния бастион на културния марксизъм. В очите на консерваторите, комунизъм и нацизъм са еднакво прогресивни идеологии, рушащи естествения ред. Едната иска да го постигне като изкриви обществото, другата - като изкриви човека. Това е единствената разлика между тях. По същество националсоциализмът е просто социализъм за бели хора, така че неговото място не е „крайно вдясно“ както днес лъжат либералите за да компрометират дясното, а напротив – крайно вляво, точно до Ленин и Сталин.
Безполезно ще бъде да използвам либерализъм и консерватизъм като термини в този текст, след като вие ги схващате толкова първосигнално – консерваторите консервират, а либералите либерализират. Нека използваме „прогресивно“ и „реакционно“. Прогресивните имат самочувствието да променят инженерно естествения ред в обществото, като така се стремят към по-голяма справедливост и обществен напредък. Реакционерите се борят да защитят или да върнат стария ред (който е християнски и монархически), защото смятат че той е в хармония с човешката природа. Консервативните политици обикновено са „функционални“ реакционери, те канализират обществената реакция и я водят, без да са философски школувани, за разлика от прогресивните политици, които често са добре индоктринирани. Днес в света има прогресивни политици – Обама, Трюдо, Верхофстад, Меркел, Оланд; и реакционни политици – Тръмп, Орбан, Качински, Фийон. Тук пропускам да позиционирам от едната или другата страна Владимир Путин и Бойко Борисов, защото Русия не може да бъде част от европейския политически дискурс, когато азиатската й природа е толкова надделяла над европейската, а България тепърва ще влезе в този дебат със закъснение. Впрочем, фактът че недолюбваните от вас консерватори вече са в листите на големите партии (вместо някоя актриса), които най-вероятно ще формират правителство, по-скоро е положителен знак. Мейнстрийм партиите желаят да се адаптират към световните процеси и осъзнават от какви нови хора имат нужда. Тези хора утре ще участват в задаването на дневния ред и ще прокарват консервативни политики в управлението, докато либералите тропат с крака навън и протестират.
Реакционерите не споделят никакви общи ценности с Путин, те дори не виреят в един културен ареал с него. Когато те критикуват левичарството и либерализма, когато критикуват мултикултурния експеримент, когато критикуват ЕС, това не означава че харесват Путин. Означава, че харесват Чърчил, Рейгън и Тачър. Означава, че не могат да простят на либералния герой Рузвелт, задето с лека ръка остави половин Европа на Сталин. Затова днес поляците и унгарците хранят еднакво недоверие и към Москва, и към Вашингтон. Разликата между тях и нас е, че те успяха да излязат от Източния блок с помощта на патриотизма си, докато българското „дясно“ пробва да бори комунистите с либерални прийоми и ги остави да окупират патриотичната и консервативната тема. И след като 27 години тази стратегия се проваля, вие призовавате да я приложим с още по-голям възторг.
Реакционерите не са и против Обединена Европа. Когато я критикуват, не виждат Путин като нейна алтернатива – напротив, както казва Орбан, ние най-много се страхуваме тъкмо от съветизирането й. Ние виждаме Обединена Европа като християнската империя на Карл Велики, а не като социалистическата утопия на Спинели. Междувременно ляволибералните комсомолци с радикализма си настройват народа против ЕС и дават златен шанс на Путин да печели поддръжници.
Всичко това прави задачата на консерваторите двойно по-трудна. Трябва не само да изтръгнем патриотичната и християнската реторика от ръцете на комунистите, но и да постигнем това преди либералите окончателно да са настроили народа срещу Европа и НАТО, провокирайки у хората асоциации с гей паради и радикален ислям, вместо с великденски шествия и готически катедрали. Но дните на либерализма са преброени, особено в България, където той е на изкуствено дишане отвън. Дясното от 90-те е мъртво и заслужаваше да умре. Идва ред на консерваторите да бъдат агенти на промяната.