Консерваторите не са нацисти проф. Дайнов

Публикувана: 7 Март, 2017 08:00
20 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 6901
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Мнението е на Тончо Краевски

След като Евгений Дайнов написа поредния си текст от онази негова знаменита серия, с която генерира повече привърженици на Путин в България, отколкото А-спекто някога би могло, идва ред на „мрачните млади консерватори“ да отговорят. Ще ми се, ще да започна още от заглавието: „Новите леви и младите консерватори – към сталинизъм и нацизъм“. Най-напред, очарователно е как следвате традицията на европейските социалисти да говорите за нацизма като за идеология, но за комунизма никога – наместо това, предпазливо го персонифицирате като „сталинизъм“, за да не осъдите случайно тази човеконенавистна идеология в нейната цялост. Сякаш преди и след Сталин комунизмът си е бил много добре и нещо се е объркало лично заради него. Но аз напълно ви разбирам, все пак Кастро и Че Гевара са романтични герои за днешната либерална младеж, която е целева на група вашите текстове и която очаквате да победи олигархията в България, затова по пример на Шулц и Верхофстад гледате да не им трошите хатъра.

Има обаче един проблем с вашата теза, който не може да бъде извинен и това е аналогията между консерваторите и нацистите. Тук има научна разлика, която трябва да ви е била преподавана в Оксфорд когато университетът още не е бил днешния бастион на културния марксизъм. В очите на консерваторите, комунизъм и нацизъм са еднакво прогресивни идеологии, рушащи естествения ред. Едната иска да го постигне като изкриви обществото, другата - като изкриви човека. Това е единствената разлика между тях. По същество националсоциализмът е просто социализъм за бели хора, така че неговото място не е „крайно вдясно“ както днес лъжат либералите за да компрометират дясното, а напротив – крайно вляво, точно до Ленин и Сталин.

Безполезно ще бъде да използвам либерализъм и консерватизъм като термини в този текст, след като вие ги схващате толкова първосигнално – консерваторите консервират, а либералите либерализират. Нека използваме „прогресивно“ и „реакционно“. Прогресивните имат самочувствието да променят инженерно естествения ред в обществото, като така се стремят към по-голяма справедливост и обществен напредък. Реакционерите се борят да защитят или да върнат стария ред (който е християнски и монархически), защото смятат че той е в хармония с човешката природа. Консервативните политици обикновено са „функционални“ реакционери, те канализират обществената реакция и я водят, без да са философски школувани, за разлика от прогресивните политици, които често са добре индоктринирани. Днес в света има прогресивни политици – Обама, Трюдо, Верхофстад, Меркел, Оланд; и реакционни политици – Тръмп, Орбан, Качински, Фийон. Тук пропускам да позиционирам от едната или другата страна Владимир Путин и Бойко Борисов, защото Русия не може да бъде част от европейския политически дискурс, когато азиатската й природа е толкова надделяла над европейската, а България тепърва ще влезе в този дебат със закъснение. Впрочем, фактът че недолюбваните от вас консерватори вече са в листите на големите партии (вместо някоя актриса), които най-вероятно ще формират правителство, по-скоро е положителен знак. Мейнстрийм партиите желаят да се адаптират към световните процеси и осъзнават от какви нови хора имат нужда. Тези хора утре ще участват в задаването на дневния ред и ще прокарват консервативни политики в управлението, докато либералите тропат с крака навън и протестират.

Реакционерите не споделят никакви общи ценности с Путин, те дори не виреят в един културен ареал с него. Когато те критикуват левичарството и либерализма, когато критикуват мултикултурния експеримент, когато критикуват ЕС, това не означава че харесват Путин. Означава, че харесват Чърчил, Рейгън и Тачър. Означава, че не могат да простят на либералния герой Рузвелт, задето с лека ръка остави половин Европа на Сталин. Затова днес поляците и унгарците хранят еднакво недоверие и към Москва, и към Вашингтон. Разликата между тях и нас е, че те успяха да излязат от Източния блок с помощта на патриотизма си, докато българското „дясно“ пробва да бори комунистите с либерални прийоми и ги остави да окупират патриотичната и консервативната тема. И след като 27 години тази стратегия се проваля, вие призовавате да я приложим с още по-голям възторг.

Реакционерите не са и против Обединена Европа. Когато я критикуват, не виждат Путин като нейна алтернатива – напротив, както казва Орбан, ние най-много се страхуваме тъкмо от съветизирането й. Ние виждаме Обединена Европа като християнската империя на Карл Велики, а не като социалистическата утопия на Спинели. Междувременно ляволибералните комсомолци с радикализма си настройват народа против ЕС и дават златен шанс на Путин да печели поддръжници.

Всичко това прави задачата на консерваторите двойно по-трудна. Трябва не само да изтръгнем патриотичната и християнската реторика от ръцете на комунистите, но и да постигнем това преди либералите окончателно да са настроили народа срещу Европа и НАТО, провокирайки у хората асоциации с гей паради и радикален ислям, вместо с великденски шествия и готически катедрали. Но дните на либерализма са преброени, особено в България, където той е на изкуствено дишане отвън. Дясното от 90-те е мъртво и заслужаваше да умре. Идва ред на консерваторите да бъдат агенти на промяната.



София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Даниел Кадик
Коментар на Даниел Кадик от фондацията „Фридрих Науман“
Правителство на Бойко Борисов не успя да реализира нито една съществена реформа"

Още бисери