Кристиaн Костов беше избран да представя България на Евровизия преди няколко месеца. Повечето хора реагираха изненадано. Първо не можеха да се сетят кой е, а после им проблесна, че е едно момче, което е пяло в някакво музикално шоу.
Общо взето изборът беше изненадващ. Много хора бяха недоволни. Кристиaн не е лесен за преглъщане от българската публика. Имаше недоволни от това как изглежда, от това, че е израснал в Русия, от това, че не е чак толкова известен и още сума ти неща. Да, поведението му е леко префинено и трудно може да се хареса на нацията, в която национални герои са хора с обръснати глави и талибански бради, които бият сервитьори, щото им донесли картофи със сирене, а не с кетчуп.
Та Кристиан не е съвсем по нашия вкус. Той обаче ни даде един много ценен урок, който трябва да приемем. В интервюто след края на шоуто Кристиaн плака, защото е останал втори. Беше видимо ядосан и разстроен, защото е втори, а не първи. Който и друг български изпълнител да беше на негово място, щеше да подскача, вдига тостове и цъка по социални мрежи за второто място. Това момче обаче беше ядосано и бясно, че е втори.
Ние българите сме забравили какво е да искаш да си първи. А Кристиaн много искаше да е първи. Той повтаряше, че иска да е първи, седмици преди да иде в Украйна. Той вършеше всичко така, че да е първи.
Повечето ни изпълнители, които отиват на Евровизия се надяват най-вече да идат на финала. Мечтите им стигат до петица, но за повече не смеят да мислят. Такова ни е мисленето и в спорта и на всякъде. Абе хубаво ще е да сме към челото, ама дай да не се бутаме баш за върха.
У нас амбицията и желанието са се превърнали в мръсни думи. Ако някой е амбициозен или мечтае за върха, бързаме да му отрежем крилата и да издърпаме на долу, щото къв е па тоя, че иска да е първи. Да си се радва на скромното, както останалите.
Кристиан обаче е израснал в Русия. Руснаците, за добро или за лошо, имат манталитет, който изисква само и единствено първото място. Всичко останало е просто загуба. Кристиaн явно е прихванал от този манталитет и от началото се бори за първото място. Той искаше той да е първи, България да е първа и всичко да е номер едно.
Сигурно в очите на много хора е изглеждал като идиот, докато подсмърча, натъжен че е втори. Това обаче беше неговият урок за всички нас. Че е добър певец е ясно. Той обаче има и манталитет на победител. Хубаво е ние да се сетим какво е да имаш манталитет на победител , защото явно сме забравили.
Още помня как през миналата година една родна състезателка по стрелба, буквално се сърдеше на журналистите, че я определят за надежда за медал на Олимпиадата. Тя дори не искаше да се споменава, че може да спечели медал. Думата злато пък въобще не трябваше да споменава пред нея. Тя искаше да й е спокойничко, никой да не я закача, па ако вземе едно шесто място да почерпи за здраве. Ами с такъв манталитет няма как да си първи.
По тоя начин Левски и ЦСКА свикнаха да са вечно втори, волейболистите ни да не могат да прескочат четвъртото място и още куп примери. Манталитетът ни трябва да е като на Кристиaн. Правя всичко, за да съм победител, говоря, че ще съм победител и ако съм втори, просто хвърлям среброто в кофата и точка по въпроса.
Кристиян е прекрасен пример за всички ни. Анализ на Евровизия няма какво да правим. Коя песен трябва да е победител, е въпрос на интерпретации. Кристиaн обаче пя като за победител. Екипа зад него, му направи презентация, като за победител. Кампанията му беше проведена като за победител. Тоест той е спечелил своята победа. Ясно е, че неговата песен е много по-голям потенциален хит от португалската, която до две седмици ще е забравена и ще си е основно роден хит. Дано сега се намери някой, който да се възползва от това и да направи Кристиaн звезда.
Трябва да поздравим и хората, които организират нашето участие в конкурса. Най-сетне те разбраха, че конкурси и селекции на песни и изпълнители са напълно излишни. Просто избираш най-приемливия вариант за публиката и събираш екип, който да работи изцяло за него. Работи се целенасочено с поглед към конкурса, а не с поглед към някакви родни селекцийки , през които хората си рекламират песните или търсят няколко минути слава за през годината.
Сега Кристиан се връща в Русия. Дано след Филип Киркоров, да имаме още едно момче с български корени, което да пълни руските зали. Да благодарим на Кристиaн, че ни припомни какво е да имаш желание за победа. В България имаме огромна нужда от такова.