Простете, но не споделям ентусиазма около позицията на БПЦ. На дипломатически език, тя е вежлив, сърдечен, но категоричен отказ.
“Ще направим всичко възможно гърците, сърбите и руснаците да ви признаят” означава “на куково лято”.
И не, въпросът не е каноничен, а политически. Защото за руската и сръбската църкви е такъв. Защото те са (а и гърците) политически инструмент на държавите си. А нашата се колебае между ролята на духовен инструмент на вярващите (което е прекрасно) и политически инструмент на ... друга държава.
Боя се, че БПЦ съзнателно и натрапчиво забравя и загърбва миналото си. А Българската екзархия - тази, която слага основите на националността и държавността ни, която полага границите на бляновете ни, която буквално просвещава и оформя модерната ни нация, която спасява евреите ни и чиито мъченици все още не честваме - е схизматична.
Както днешната МПЦ, тя не е призната. Екзархията е плод на два политически акта - на волята на миряните от Македония до Добруджа и на един султански берат.
Заявеното от Синода намерение да води дипломация чрез комисия, в която поне двама са открити чужди агенти, няма да преодолее изолацията на МПЦ. Най-много да доведе до признаване на върховенството на Сръбската патриаршия, т.е на политическата окупация на Вардарските епархии от преди век.
Питам се, защо въпросът да не бъде решен така, както са определени границите на Екзархията - чрез плебисцит на миряните, а не чрез договорки зад дебели врати?
*от профила на Радан Кънев във фейсбук