Очаква ни недобър технически доклад от Брюксел за напредъка на страната ни в областите „правосъдие” и „вътрешен ред”. Оценката е на немския експерт по право Хелмут Палдер, според когото съдебната реформа изисква и промяна в мисленето.
Съдиите, прокурорите и полицаите в България не са толкова черни, колкото хората си мислят, убеден е специалистът и смята, че скандалите с полицейското насилие са сериозна крачка назад.
Нужни ли са оставки и скоро ли ще ни приемат в Шенген – четете по-долу:
Хелмут Палдер отдавна следи съдебната реформа у нас. Той е доктор по право и е ръководител на отдел в Баварското министерство на правосъдието, отговарящ за външните връзки. Работи по проект за сътрудничество с българската прокуратура.
Преди година заявихте, че има напредък в съдебната реформа и борбата срещу организираната престъпност и корупцията, но много бавен. Какво се промени за това време?
Да, заявих, че съдебната реформа върви, но не толкова бързо, както се надявахме. Според мен това се дължи на мисленето, което трябва да се промени. Успехът срещу организираната престъпност, първо, е в това, че в България няма убийства - от две години няма знакови – дело на професионалисти. Иначе убийства и престъпления има по цял свят.
Второ, спряха магистралните грабежи. Бандите, които ограбваха коли по пътищата, вече не действат. Полицията успя да унищожи тяхната система. Пътниците и туристите могат да се чувстват сигурни в България.
Тези две неща са резултат от добрата работа на министър Цветанов, разследващите органи и на прокуратурата. Да се надяваме, че напредъкът ще продължи.
Има проблем с конвенционалната престъпност. Броят на престъпниците в България не е по-голям в сравнение с други европейски държави. Но може би фокусът на медиите, на обществото върху темата е по-силен в България. Поради това изглежда, че престъпността тук е по-висока.
Съдебната реформа бе много амбициозна – в лицето на предишния правосъден министър Маргарита Попова. Тя е голям професионалист. Имам много висока оценка за нея. Трябва да се отбележи, че във всички страни-кандидати за европейско членство съдебната реформа върви най-бавно от всички останали реформи. Тя е свързана и с мисленето. Това я прави бавна.
Много добър елемент е също и това, че изборите в съдебната система ще се професионализират. Казвал съм това и в предишни години – това е ключът към успеха на съдебната реформа. Много, много важно е да има точни избори на постовете в съдебната система. Защото магистрати не се сменят така, както чиновници или заети в частния сектор. Този процес върви от две години в България. Има такива условия, заложени в закона. И ние приветстваме този процес. Г-жа Диана Ковачева ме увери, че това е топ-приоритет.
Какво конкретно ще препоръчате за реформата?
Ето една конкретна стъпка – по-голямо професионализиране на съдиите и прокурорите. И не бива да ги е страх. Впечатлението ми е, че понякога прокурорите и полицаите ги е страх от всичко, но това далеч не е нужно. Те трябва да работят прецизно. Без това успех не е възможен. Надявам се, че държавата ще става все по-добра и по-добра, въпреки че следващият доклад от Брюксел няма да е толкова добър, колкото администрацията очаква.
Няма как да не Ви попитам за последните случаи на полицейско насилие. Запознат ли сте със случилото се в Мировяне и Скравена, което шокира страната. Това български феномен ли е?
Да, информиран съм за това. Това е крачка назад на плана да се даде на България нормална полиция. Правим конференции с прокуратурата и полицията, визити, обмен на информация, обучение... но това е много сериозен удар. Казвам го на България като земя, която обичам.
Преди две години на полицаите се даде възможност да бъдат използвани като свидетели, което преди не бе възможно. Много хора казваха, че това не трябва да става. Аз казвам – минаха 20 години от падането на комунизма, България се промени и трябва да вярваме на полицията. И сега идват тези два случая. Надявам се те да бъдат много точно разследвани.
Радвам се, че премиерът и вътрешният министър заявиха, че подобни случаи са недопустими, че едно от първите неща, които полицаите учат, е именно да не се прави това и да не се използва като инструмент. Подобни неща се случват в диктатури. Случват се и в Русия. Но Русия не е ориентир за България.
Това получи силен обществен отзвук.
Добре е, че публичният отзвук е толкова силен. Хората трябва да разберат истината. Комисията трябва да изясни случаите и да има последствия. Предстои да видим.
Случаите влязоха и в политическия дневен ред. Парламентарни комисии ще ги разследват, вероятно ще има вот на недоверие. Иска се и оставката на Цветан Цветанов.
Смятам, че искането на оставка е политически въпрос. Нека първо комисията излезе със своите заключения. Нека не „стреляме” толкова бързо.
Съдебната система е най-подценяваната институция в България, с най-ниско доверие. Нормално ли е това?
Не. Абсолютно не е нормално. В Бавария съдебната система е институцията с най-висока обществена оценка. Съдиите и лекарите се ползват с най-високо доверие. Следват полицаите и прокурорите, но повечето баварци вярват най-много на съдиите. На последно място са политиците.
Има много сериозно напрежение между изпълнителната и съдебната власт. Доколко това може да се отрази на хода на съдебната реформа и да повлияе на престъпността?
Не е добре, когато частни случаи се обсъждат така неприятелски и се превръщат в нещо толкова спорно. И в нашата страна има важни случаи, които се обсъждат от политиците и т.н. Но не в такава голяма степен, както в България.
Всички носят отговорност за една и съща държава, за успеха на системата на сигурността, за реномето на България в чужбина. Отговорните хора трябва да знаят това.
Българите имат много ниско мнение за съдиите. А те не са толкова лоши, колкото хората у вас си мислят.
Бил съм и съдия, и прокурор. Когато има такъв случай, като този в Перник, е много по-трудно съдията да каже дали някой е виновен или не, отколкото един полицай. Този проблем го имаме и в Бавария, но не толкова голям.
При подобни ситуации се правят кръгли маси, на които се говори, обсъжда се как да се решат проблемите. И не е добре да се води престрелка по медиите.
Миналата година дадохте оценка, че членството ни в Шенген е близо. Избледня ли перспективата на фона на съпротивата от страна на Холандия?
Миналата година и Германия се колебаеше. Разбирам, че канцлерът Меркел подкрепя България да се присъедини в Шенген. Франция няма възражения. Само Холандия е против. Но това е просто малка крачка. Надявам се, че тази година България може да стане член на Шенген. Но в Холандия това е вътрешен проблем. Мисля, че те не трябва да са толкова строги.
Финландия смекчи позицията си след оценката, че сме покрили техническите критерии.
Нормално е държавите да се колебаят, когато не знаят какво се случва по границите. През октомври миналата година с депутати от Баварския парламент посетихме МВР и турската граница на „Капитан Андреево”. Бяхме много впечатлени от техническите стандарти. Мислим, че никой не може да премине тази граница. По-скоро проблем е Гърция, а не България за имигрантите, които идват от Турция. Германия предложи да се направи компромис и да се разделят границите – въздушна, сухопътна... България се съгласи, но Холандия каза „не”.
Източници от Копенхаген заявиха, че техническият доклад на ЕК за България ще е негативен. Имате ли такава информация и какви ще са последствията?
Докладът още не е публикуван, но доста хора очакват недобра оценка за България. Мнението ми е, че докладът няма да е толкова добър, както преди. Пак казвам – не знаем доклада, но в него ще се отрази проблемът с корупцията. Това е отдавнашен проблем, но ЕК няма търпение.
Но важният доклад е през юли, защото ще се даде оценка на 5-годишното членство на България.
Предложих на Европейската комисия да вземе експерти от Бавария, които познават ситуацията и системата тук, за да дадат реалистична, правилна оценка. Много хора казват, че експертите на ЕК в България не са много добре информирани. Мисля, че това може да се укрепи с добри експерти.
Днес имаме конференция за антикорупцията. Интересът към нея всяка година расте.
Мисля, че България и Румъния трябва да бъдат уеднаквени в оценките. Не е добре Румъния да е по-добре или обратното. В предишни доклади бе така. А това произтичат проблеми на политическо ниво.