ЕК: България прави реформи, но бавно (обновена)

Има нужда от повече прозрачност при назначенията в съдебната система в България. Тази констатация се съдържа в оповестения днес технически доклад на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния в областите „правосъдие" и „вътрешен ред“.

През лятото ЕК ще излезе с обобщаващ  доклад, който ще направи оценка на 5-годишното присъствие на двете страни в евросъюза и извършените от тях реформи. Тогава ще има ясна политическа оценка и е възможно мониторинговият механизъм да отпадне. Подобно наблюдение няма да бъде наложено на най-новата страна-членка – Хърватия.

За България много неща са незадоволителни, констатира Брюксел с представения днес технически доклад. Изтъкната е нуждата от „по-сериозни действия в редица области“ - подобряване на съдебната практика, организацията на прокуратурата и сътрудничеството между съдебната власт, полицията и другите административни органи.

„Все още не е предприет подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика във важни дела, свързани с организирана престъпност и корупцията“, допълва докладът и отново посочва липсата на осъдителни присъди по високите етажи на властта.

Брюксел счита, че България и Румъния се нуждаят от още действия за изпълнение на препоръките на Комисията от предишния доклад от лятото на миналата година.

„Не мислим, че България е пренебрегнала препоръките на ЕК, особено ако се върнем 4 години и половина назад. Българските власти отговориха на препоръките на Комисията, но не винаги толкова бързо, както се надявахме“, заяви говорителят на ЕК Марк Грей.

Иначе ЕК отчита създаването на Специализирания наказателен съд у нас, както и „съществените резултати“ на Комисията за отнемане на имущество, придобито по престъпен начин.

„Мисля, че докладът говори за себе си. Много ясно е казано какво е направено и какво би трябвало да се направи, но няма да влизаме в политически дебат“, заяви Грей и описа спомагателния доклад като „моментна снимка“ на случилото се в двете страни за последните шест месеца.

Докладът е резултат от мониторинговия Механизъм за сътрудничество и проверка, наложен при присъединяването на двете страни в ЕС, и не трябва да се обвързва с приемането им Шенген.

Става дума за два отделни въпроса, а правенето връзка между тях е политическо действие от страна на страните-членки, категоричен е Грей.

Той отново заяви, че България и Румъния са изпълнили техническите критерии за присъединяване към свободното пространство за движение на хора, стоки и услуги.

Холандия, която е основен противник на разширяването на Шенген, изтъква като аргумент именно проблемите с корупцията и организираната престъпност.

В Румъния пък са се ускорили присъдите за корупция по високите етажи на властта.

Какви са следващите стъпки?

В доклада се анализират действията, предприети по отношение на препоръките, отправени от Комисията през юли миналата година. Развитието на ситуацията в България през последните месеци сочи необходимостта от по-засилени действия за изпълнение на препоръките на Комисията в редица области.

Така например обсъжданият понастоящем в парламента закон за отнемане на имущество трябва да има възможно най-широко приложно поле и арсенал от мерки и да се опира на силни институции. Необходимо е да бъде предприет подробен анализ на пропуските в съдебната и следствената практика по важни дела, а повишаването в длъжност и атестирането в съдебната система следва да бъде напълно прозрачно и обективно. Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми, както и като важна стъпка към основна реформа на съдебната система. Постановяваните решения и наказания по случаи, свързани с корупция по високите етажи, измами и организирана престъпност, които се разследват или които са на съдебна инстанция, трябва да демонстрират убедителните резултати, необходими за постигането на действителен възпиращ ефект.

През следващите месеци са необходими допълнителни усилия за постигането на убедителни резултати и като принос за цялостната оценка на напредъка, постигнат от България по МСП от датата на нейното присъединяване към ЕС, която Комисията ще представи през лятото на 2012 г. Комисията ще продължи да подкрепя България в усилията ѝ за реформи.

Какви са шестте показателя, определени за България?

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:
Приемане на изменения в Конституцията, които да премахнат всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.

Гарантиране на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс, преди всичко по отношение на досъдебната фаза.

Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефикасността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.

Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция по високите етажи и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.

Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.

Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху систематичното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и постановени присъди в тези области.