Днес родените след ‘90-та, тези, които дори с бебешките си очи не са виждали Желязната завеса:
- Пътуват свободно до почти целия свят; (Когато аз бях на 14, излизането от България беше забранено да се ИЗЛИЗА, а когато бях на 25 - нямаше къде да влезеш...)
- Пътуват, в рамките на ЕС (и благодарение на конкретни норми на европейското антимонополно право) до половината европейски столици по-евтино, отколкото до Кърджали или Силистра;
- Учат свободно във всички европейски университети при същите такси, при които учат местните младежи (в половин Европа това значи по-евтино от България);
- Работят свободно във всяка европейска държава, в т.ч по време на следването;
- Живеят в общество с огромен глад за работна ръка, единствено поради отворения трудов пазар от предходното тире;
- Работят във фирми и фабрики, които са 90-95% ориентирани към пазара на ЕС и биха затворили на секундата, ако България не е в Единния пазар;
- Живеят в държава без непосредствени заплахи за националната сигурност, докато всяка бивша соц. държава, която не е в НАТО и ЕС има сериозни вътрешни проблеми и проблеми със съседите;
- Говорят по телефон почти безплатно и без роуминг, благодарение отново на конкретни европейски норми; (само да припомня цената на междуградските разговори, когато ние бяхме деца...)
Същевременно:
- Живеят в относителна цензура, доколкото не могат да разчитат на българските медии. Имат обаче неограничен достъп до чужди медии, във 2/3 от ЕС медиите са напълно свободни.
- Живеят в общество без силни институции и правосъдие, проядено от корупция. И това е основна причина да избират - защото могат - работа и живот в ЕС. Да, в ЕС, а не в Турция (в т.ч етническите турци) или Русия (в т.ч децата от смесени българо-съветски бракове).
- Страдат от некачествено публично образование и здравеопазване (които обаче частично могат да компенсират и действително компенсират чрез свободата на движение в ЕС и безвизовите режими с други държави).
- Страдат от груб политически натиск върху бизнеса си, който мнозина вече компенсират със създаване на фирми в други държави от ЕС, напълно свободно. Или чрез избор на бизнес, изцяло ориентиран към чужди пазари, неподвластен на местен рекет.
....
Мога да продължа много. Но няма нужда.
Горното ми дава ясен отговор на два въпроса:
1) Има ли ценност в членството ни в ЕС и НАТО, за мен и семейството ми, за бъдещото - дай Боже -семейство на сина ми;
2) Има ли смисъл и полза от “повече Европа”, от навлизане на ЕС в сфери като правосъдие, образование, здравеопазване