Г-жо Йотова, представеният днес от ЕК междинен доклад е технически и не съдържа политически оценки, но все пак какво разчитате между редовете?
Независимо от фактологичната стойност на този доклад не можем да се скрием зад фактите. От изброените от ЕК факти ясно личи острият тон. Много по-остър от този, с който са придружени технически доклади за 2011, 2010, дори 2009 и 2008 г., когато бяха най-тежките оценки. Изброените положителни неща, направени в този период, са по-скоро от технически характер. Основните проблеми, свързани с борбата с организираната престъпност, корупцията, реформата в съдебната система продължават да стоят. На няколко път ЕК казва, че независимо от приемането на съответната нормативна уредба, или тепърва се чакат практически действия, или се чака задействането на един или друг закон. Такъв е случаят със Закона за отнемане на имущество, придобито по незаконен начин или начинът, по който работи Специализираният съд. Докладът е крачка назад. Той измества с още няколко месеца нещата, които трябваше да бъдат свършени до края на 2011 г.
В доклада се повтарят доста неща, които неколкократно сме чували вече. Откривате ли нов елемент?
Трябва да се отбележи проблемът с изборните измами и финансирането на МВР и на партиите. Макар и казано на европейски дипломатически език подозренията на ЕК са за това, че не само има конфликт на интереси, когато се правят дарения на институции като МВР, но и че се заобикаля законът за обществените поръчки. За първи път се поставя под въпрос законността на изборите. Днес един от говорителите на ЕК подчерта, че Комисията е безпардонна в това отношение и намекна, че е възможно разследване за това до какви заключения са стигнали българските разследващи органи във връзка с многобройните сигнали за злоупотреби по време на изборите.
Пак основният акцент в доклада на ЕК е поставен върху проблемите в съдебната власт. Тя ли е единственият виновник за негативните оценки?
Крадецът вика дръжте крадеца. Аз не знам в кой пореден доклад ЕК трябва да подчертава с курсив, че докато има разделение на властите в страната и доста жалко състезание на тема кой е по, по, най, никаква ефективност в борбата с корупцията и организираната престъпност не може да има. И в този доклад се подчертава, че все още липсва координация, все още липсва единната информационна база. Докато има война между институциите, докато воюват прокуратурата, МВР и съдебната система, докато се обвиняват публично едни други в принадлежност към мафията, няма как да изглеждаме добре в очите на европейските си партньори.
Днес премиерът Борисов обвини за негативните оценки на ЕК българските представители, включително и министри, които в Брюксел и Страсбург говорят лошо за държавата си.
Това е типичният маниер на премиера да търси вина навсякъде, но не и лично при себе си. Когато през 2008 г. няколко пъти ние като част от управляващото мнозинство казахме, че най-тежкото и с най-сериозни последствия е да се говори от страна на тогавашните евродепутати от ГЕРБ, че България е най-корумпираната страна, и това ще има бумерангов ефект. В трескавото си желание да оправдае себе си, знаейки колко лош е този доклад, премиерът прехвърля вината там, където тя не е.
Все пак той критикува и собствените си министри – на МВР и на правосъдието.
Донякъде оправдавам острия тон на Борисов от тази сутрин по отношение на министъра на вътрешните работи, но в крайна сметка отговорността е на този, който го е направил такъв. Министър Цветанов трябва да е доволен, че най-тежките квалификации по отношение на него за полицейското насилие, за използването на политическата власт за борба с опонентите и опозицията, са му спестени. Може ли някой да отрече факта, че битовата престъпност в България се увеличава, че няма напредък в делата за организираната престъпност. Но и фактите, които са изложени в доклада, са достатъчно тежки. Те са присъда за тези две години и половина. А тя е – уважаеми управляващи в България нищичко не сте направили.
Как така от „устрем за реформи“ се стигна до тук?
Макар да говорим за технически доклади, мнението за „политическата воля“ на правителството присъстваше в междинния доклад за 2011 г. Една година по-късно ЕК не вижда тази политическа воля. Имам чувството, че под фактите прозира и изчерпване на търпението от страна на ЕК, защото вече са минали 5 години членство, в които една част от фактологията буквално се пренаписва, защото по препоръките нищо не е свършено.
Изглежда ли все повече като мираж отпадането на мониторинговия механизъм?
Неслучайно днес говорителите на ЕК няколко пъти подчертаха, че оценяват всяка страна по отделно. Те напълно обективно допусната възможността мониторингът да бъде свален за едната страна, а да остане за другата. Тъй като докладът за България е много по-лош от този за Румъния, не трябва да сме кой знае какви пророци, за да се сетим за кого става дума.
Това би означавало също, че членството ни в Шенген също се отлага за неопределен период.
Докладът е лоша основа за юлския доклад. Той е „чудесен“ аргумент в ръцете на резервирано настроените към членството ни в Шенген страни, като Холандия например. На днешната пресконференция на говорителите на ЕК 80% от въпросите на журналистите бяха свързани с по-нататъшната съдба на България и Румъния по отношение на присъединяването към Шенгенското пространство.
Холандия постави под въпрос членството ни и заяви, че ще чака докладите на ЕК. Това, което виждаме днес, няма да даде никакви основания на холандското правителство да преразгледа решението си. Аз съм много притеснена, защото този доклад отнема от нас евродепутатите възможността със сериозни аргументи да се противопоставяме на резервираните страни и да продължаваме да лобираме за членството на България и Румъния в Шенген.