"Нанков е на по-ниска позиция. Не можете да ме убедите, че той не заслужава повече да работи в сектора си". Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев във връзка със случилото се с бившия вече регионален министър Николай Нанков. Той подаде оставка заради автобусната катастрофа край Своге, която взе 20 човешки живота, заедно с вътрешния министър Валентин Радев и транспортния министър Ивайло Московски, но се върна като депутат в парламента, само за да бъде освободен и отново да отиде да работи в регионалното министерство – като зам.-регионален министър.
Този пример специално представя изключително крещящо наглостта на властимащите. Обяснението за "ротацията" е, че с оставката се поемало "политическа отговорност", но иначе Нанков не бил виновен за качеството на ремонта на пътя при Своге. Това е толкова абсурдно, че заслужава златен тиквен медал – наравно с "малко бременните". В случая няма невинно-виновен – или си виновен, или не си. Като не си, няма оставка. Като си – изчезваш вовеки веков. Само че в България това е модел на мислене. Като се разхвърчат лайната, залягаме и после се прегрупираме. Има си и поговорка: "Пременил се Илия, погледнал се – пак в тия". Тя иносказателно описва наглостта и изкривеното мислене на паралелната властова вселена. Изкривеното мислене беше добре демонстрирано и от друг топ властови кадър – Фандъкова. Според нея е нормално да връщаш дадена фирма да си поправя пропуските. Аз пък си мисля, че е нормално като има такава фирма, да я върнеш, да поправи и след това ДА НЕ Я ПРИЕМАШ ПАК ДА РАБОТИ по нова обществена поръчка от същото. Защото истински нормалното нещо е фирмата да си свърши работата, без да ѝ висиш на главата и да я глобяваш за мързела ѝ.
Точно това е един от най-големите проблеми на българите – те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя. Ако някой смята, че го лъжат в плащането, спира да работи. Ако някой смята, че държавен служител му иска подкуп, за да спечели обществена поръчка – отива при прокуратурата и съда. Ако някой обаче си казва "ами то е така в България", тогава ще си носи последствията от всички тези, които смятат, че не трябва да е така. Все още сме повече тези – поне така се надявам!