"Напуснах Германия. В България ми остават повече пари."

Автор: Мария Илчева

„В България от заплатата ми остават повече пари, отколкото в Германия. С около 600 лева повече на месец“, казва Кристина Борисова. В началото на 2025 тя се е върнала в България – след над осем години в Германия. Започнала да обмисля тази стъпка по време на пандемията от Ковид-19 , когато хоум офисът станал правило. „Така или иначе вече работех от вкъщи. В личен план също настъпиха промени и с децата ми решихме да се върнем в България“, разказва пред ДВ 41-годишната жена.

Днес Кристина живее в Поморие и продължава да работи за германския си работодател – фирма Adhoc със седалище в Гера, на старата си позиция като специалист по обработка на данни. В България тя получава германската си заплата. Не плаща наем, защото живее в собствен дом. И е близо до роднините си.

И Радимир Бицов се е завърнал в България след осем години в Германия. Днес живее в София и продължава да работи за германския си работодател – ACB Studio, малка IT компания със седалище в Дюселдорф. Върнал се е преди пет години.

„В началото на пандемията ни се роди дете и искахме да сме близо до роднините ни. А и в Берлин, където живеехме, беше много трудно да намерим по-голямо жилище“, разказва 38-годишният IT специалист. „Това, че от германската ми заплата в България ми остава доста повече нето, отколкото в Германия, е приятен страничен ефект.“

Все повече завръщащи се в България

Кристина и Радимир далеч не са единствените. „В България открай време се говори за изтичане на мозъци, но през последните години ставам свидетел на една обратна тенденция – все повече млади и образовани българи се завръщат от Германия в България и продължават да работят за германския си работодател“, казва Константин Русков пред ДВ.

Той е юрист и неговата кантора обслужва германски работодатели, чиито български служители се местят в България , откъдето продължават да работят дистанционно. „Ако в началото на пандемията имахме пет такива клиенти, то сега са поне 80. Някои имат по един служител в България, други - по 20“, подчертава Русков.

Няма официална статистика, която да обхваща точния брой на българите, завърнали се от Германия и продължаващи да работят за германския си работодател от България.

Но данните на Германската статистическа служба Destatis за 2024 година отчитат за първи път от 2014 насам намаляващ брой регистрирани в страната българи – като част от обща тенденция в миграцията на граждани от страни членки на ЕС от и към Германия (през 2014 в Германия са регистрирани 183 263 българи, оттогава насам броят им нараства - до 2023, когато е достигнат пикът - 436 860; през 2024 са 432 080).

А последните три статистики на българския Национален статистически институт (НСИ) сочат, че от 2022 насам завърналите се в България български граждани са повече, отколкото заминалите в чужбина (2022 година: 19 032 завърнали се, 11 972 напуснали; 2023 година: 17 017 завърнали се, 11 913 напуснали; 2024: 18 205 завърнали се, 9119 напуснали).

4500 евро нето в Германия, 6000 евро в България

Силви Бояджиева също е напуснала Германия по време на пандемията и се е върнала в България – след десет години в Мюнхен, където е следвала и работила. Днес 34-годишната икономистка живее в София и работи за финландска компания с клон в Германия - Avidly Germany GmbH. Върнала се е най-вече заради партньора си, с когото искали да живеят в един град и да изградят семейство. И Силви потвърждава пред ДВ, че преместването е имало и голямо финансово предимство - да получаваш западна заплата в България.

„Причините за завръщането в България са строго индивидуални . Но за немалко от младите висококвалифицирани българи, предприели тази крачка, мотивацията е финансова“, казва Константин Русков и дава следния пример: „Имах един 30-годишен клиент, който в Мюнхен печелеше 8000 евро бруто и след всички удръжки при германската данъчна класа 1 на него му оставаха около 4500 евро нето. Оттам нататък трябваше да плаща наем, а в град като Мюнхен през последните години наемите скочиха силно. В България в момента от 8000 евро му остават около 6000 евро нето“.

И строителни работници се завръщат

Юристът посочва, че през последните години се завръщат и много строителни работници. Напоследък в България те печелят поне толкова, колкото и в Германия. "Но при тази група нещата са малко по-различни. В Германия те взимат добри заплати, но всичко е легално и не им остава много след данъците и осигуровките. В България този бранш е почти изцяло в сивия сектор - трудно ще намерите плочкаджия, който да ви издаде фактура. А и цените на работната ръка в строителството много се покачиха", подчертава Русков.

Думите му се потвърждават от Атанас Тошков. Самият той има строителна фирма в Бон, негов работник наскоро се е завърнал. "В България в строителството се работи 90% в сивия сектор и цените на квадратен метър са вече почти същите като в Германия. Но в България тези пари майсторите ги взимат без удръжки. Един добър майстор може така да изкарва от 10 до 20 хиляди лева на месец. В Германия това е трудно - защото всичко е легално", казва строителят в разговор с ДВ.

Тошков споделя, че животът в Германия е станал по-труден и по-скъп, но самият той не би се завърнал в България. "Тук в Германия дълги години съм си градил името и съм се доказвал. А и все пак се живее по-спокойно. Няма как с лека ръка да го загърбя и да отида в България, където не знам какво ме чака."

Какви са предимствата за германските работодатели?

Юристът Русков казва, че завръщащи се строителни работници рядко търсят неговите услуги. Кантората му работи най-вече с германски фирми, чиито служители се местят в България. Той посочва, че преместването има предимство и за компаниите – за служителите си в България те имат по-ниски трудови разходи, отколкото в Германия, тъй като ги осигуряват по българската система. „Тези германски фирми нямат никакви инвестиционни разходи, те нямат седалище в България. Просто служителите им са регистрирани там“, разяснява Русков и казва, че става дума за най-различни висококвалифицирани кадри - архитекти, юристи, икономисти, IT специалисти.

На ниво ЕС прехвърлянето е регулирано изключително добре, изтъква юристът. „Регистрацията е лесна и евтина. В Германия трябва да се извадят няколко документа, като това може да отнеме няколко седмици, но в България всичко става много бързо.“

Русков посочва, че водещият мотив на германските фирми да се съгласят с преместването на българските си служители е, че така запазват кадрите си. А това е особено важно на фона на недостига на висококвалифицирани служители в Германия.

Клаус Дирзен e директор на германската компания Aurebus Consulting GmbH със седалище в Брюл. Той има български служител, който работи за фирмата му дистанционно от София. В разговор с ДВ Дирзен посочва, че финансовите предимства не са изиграли роля при назначаването на българския IT специалист. „Не сме го направили, за да пестим пари. Ние плащаме същата заплата като в Германия – независимо в коя страна живеят нашите служители. За нас най-важно е качеството на работата“, казва той.

"Доста добре се живее с германска заплата в България"

Неговият служител Илия Чимев не е работил за Aurebus Consulting GmbH в Германия. Кандидатствал е за позицията директно от България и вече трета година e част от екипа на компанията. „Доста добре се живее с германска заплата в България. Това беше и една от причините да си търся германски работодател. Макар че в България в IT сферата като цяло заплатите са добри“, казва 44-годишният IT специалист.

„Но на мен много ми харесва и германската трудова култура. Живял съм като по-млад в Германия и още тогава много ми хареса начинът, по който работят там – спокойни хора, занимават се наистина само с това, с което трябва, не се разпиляват в различни сфери. Ако може, винаги бих работил с германци. Но най-добре с германци от България.“

"В България някои неща са по-скъпи, отколкото в Германия"

Илия, Кристина, Радимир и Силви споделят, че напоследък ефектът от германските им заплати е понамялал - защото цените в България са се покачили, особено в София. "В България някои неща - като дрехи и храна - са дори по-скъпи, отколкото в Германия", възмущава се Кристина. И четиримата казват, че им липсват редът и чистотата от Германия, както и здравното обслужване. Споделят, че там никога не са се чувствали изолирани или дискриминирани.

И за четиримата най-големият плюс на това да работиш от България е близостта до семейството. "Няма перфектно място. Навсякъде има някакви проблеми", казва Илия. Но бързо след това добавя, че е разочарован и притеснен от политическата обстановка в страната, която според него е трагична. "В момента хора със съмнителна репутация са застанали начело на държавата и управлението е катастрофално . Ако вдигнат още данъците и осигуровките, те ще изгонят чуждестранните инвеститори, а и хора като мен."

Според Илия бизнес средата, която години наред е била много добра, започва да се разваля. "Тези двамата начело на държавата създават много токсична среда", казва Илия и споделя, че участва в антиправителствените протести, защото според него моментът е преломен . "Притеснен съм за бъдещето на България. Не знам дали ЕС е виждал друга своя държава да е под толкова силно влияние на политик, на когото са наложени международни санкции."

Радимир и Силви също участват в протестите . 38-годишната икономистка споделя, че е разтревожена от масовото примирение и културата на краткосрочно печелене на всяка цена. Казва, че ако данъчният товар и социалните разходи се увеличат, но системата същевременно не предоставя по-добри услуги и инфраструктура, това би довело до спад в качеството на живот.

И Константин Русков смята, че развитията в България са силно притеснителни. "Тенденцията е такава, че държавата започва да раздава пари на свои хора ." Според него ако политическата ситуация не се подобри, страната може отново да загуби тези върнали се от чужбина висококвалифицирани хора. "Те са добре образовани, говорят няколко езика, прагматици са и могат да работят както от България, така и от всяка друга страна в Европа и света."

"Ако политическата ситуация не се промени, може и да напусна България"

"Най-щастлив бих бил да остана в България. Но ако политическата ситуация не се подобри , ще започна да се замислям дали да не замина", признава 44-годишният Илия.

Силви също не изключва тази възможност. "Дори го обмислям в перспектива, когато децата ми пораснат, ако условията в България не се подобрят. Най-вероятно бих търсила държава с по-стабилни публични услуги и по-високо качество на здравеопазване и образование — например Швейцария или Дания", казва тя.

И Радимир може да си представи отново да напусне България. "Близостта със семейството е много голям фактор, но въпреки това оставам отворен за заминаване в друга държава. Дори отново в Германия. Липсва ми подредеността и практичността на тази страна."