Коментар на Ивайло Ачев
България се храни с кримки – това може да ви го гарантира всеки, който поне малко се занимава с новини. А коя е кримката на деня, така да се каже – тази със семейство Баневи.
Със сигурност мнозина са пуснали минимум една ехидна усмивка при новината, че те са били арестувани. Всеки знае защо. Но техният арест е просто още една глава в книгата „Бойковата държава“.
Нали помните случая с Митко Върбанов от "Господари на ефира"? Скоро беше, дано не сте го забравили. Този случай показва колко важно е истинското правосъдие. Защото не всичко е такова, каквото изглежда на пръв поглед. И по-важното – защото прокуратурата безропотно изпълни разпореждането на човек, който се намира на един свят разстояние (в Ню Йорк) и който ѝ каза кого да арестува и защо, при все че записите от охранителните камери пред склада със сигурност са били на разположение на полицаи, следователи и прокурори и те са знаели цялата истина преди да я узнаят медиите.
Далеч съм от мисълта, че Баневи не заслужават да са в затвора. Но съм далеч и от мисълта, че го заслужават само защото МВР пуска снимки от гардероба на Евгения Банева. Мисълта ми е, че съдът трябва да реши. Че съдът трябва да решава всеки път, когато има основание да се намесва. А прокуратурата и полицията трябва да се намесват всеки път, когато има основание да се стига до съд. И всичко това следва да се прави съобразно установени правила (в нормалните държави ги наричат закони), независимо за кого се отнася.
Баневи, Арабаджиеви, Прокопиев, Трайчо Трайков, Симеон Дянков, Десислава Иванчева – има вече Специализираната прокуратура натрупана медийна история, но няма нито една осъдителна присъда. Няма и да има – понеже прокуратурата просто не действа, когато има основание на база закон, а когато има конюнктурен интерес. Баневи вилнеят в приватизацията десетилетия наред, кирливите им ризи са вадени достатъчно пъти, но сега изведнъж станаха черни – хайде де, доматите с колците! Толкова е плоско, че няма накъде. За давност да са чували лъснатите кубета, наречени ченгета и излъсканите на много български избиратели мозъчни гънки? Тръскат се едни клони, вече защо е друг въпрос, но не е защото има държава. Вариантите не са много – или външен натиск и Вожда Слънце жертва тези, които са му най-малко важни, но пък са достатъчно известни за публичен ефект, или не си плащат вече за чадър, или се мешат на някой, който плаща повече където трябва. При нито един от тези варианти обаче няма системна справедливост – има казионно перчене и нищо повече. Та, кое ѝ е наред тогава на кондицията на тази държава?