Защо се уволняват министри? Обикновено, защото не си вършат работата, за която са назначени или извършват действия, които водят до обществено недоверие и нетърпимост към тях. Само че не и в този случай. Господата Трайков и Константинов си отидоха заради личното его на Борисов.
Двамата уволнени министри стигнаха дотук по различни причини.
При Константинов проблемите са хронични и се задълбочават. Не че здравеопазването е единственият сектор, в който нещата не вървят-има и други. Проблемът е, че вече е неизбежно догодина, преди изборите, Борисов да признае провал. Пълен провал, при който приказките за наследството и предишното управление няма да помогнат. Като смениш четирима министри за 3 години, вината вече носиш ти. Явно е, че Борисов няма идея какво трябва да се прави в здравеопазването, нито може да намери хора, които да му помогнат.
При Трайков нещата са още по-ясни. Той можеше да си отиде заради спрелите инвестиции към страната, заради влошената бизнес среда, заради слабата работа за повишаване на конкурентността на българската икономика, заради провалените и замотани енергийни проекти. Нито един от тези факти обаче не е нов.
Защо си отиде? Защото трябваше някой да си го отнесе за срама на Борисов в Катар.
Той помпозно заведе там половината кабинет и над 100 бизнесмена, за да си поговорят помежду си на катарска земя. Борисов се върна не само от едно безмислено посещение, но и със срама, че това се видя от всички. Той беше унизизен. Сигурно дълго време още ще му се привижда снимката, на която той , стегнат в костюмче, е приет от емира на Катар по джапанки. Може би ще му светне, че и той има проблем със задължителния за министър-председатели начин на обличане.
Но понеже Той никога не е виновен, някой трябваше да си го отнесе. Най-удобен се оказа министър Трайков, въпреки че точно за този гаф той не носи най-голямата вина.
След три години във властта, управляващите не разбраха, че не е достатъчно да натовариш една весела компания в държавния самолет и да кацнеш някъде, за да направиш смислено посещение.
Не че са много премиерските посещения навън, но прекарването на Нова година в Бразилия преди две години, от което последва единствено българска инвестиция в динамичната бразилска икономика и обзавеждането на България еър с няколко нови бразилски самолета, трябваше да му подскаже, че подобни посещения се подготвят внимателно.
Така можеше да не става за смях в безсмисленото катарско приключение.
Всъщност сме длъжни да допуснем и че двамата уволнени си отиват не заради смешния и безпомощен образ,който създадоха на премиера, а заради личната им чест. Заради отказа да пригласят на един ограничен човек, който успешно вдига шумотевица около себе си, но се проваля в това, с което се е заел.
Заради непрекъснатите унижения, на които подлага хората, които работят с него, включително като ги накара да връщат премии, каквито сам е раздавал. Заради демагогията и използването на държавата за лични цели – включително чрез подслушване,телефонен натиск и интриги, както стана ясно миналата година.
Заради бабаитлъка пред собствения си народ и неумението да се формулират цели и да се защитят позиции пред нашите външни партньори. Ами ако е така – да си го кажат бившите министри – вече са свободни хора.
Ивайло Калфин