Българският външен министър Николай Младенов трябва решително да парира всякакви опити на Румъния да търси „румънско малцинство” у нас, се казва в позиция на ВМРО. Задължително е МнВР да отправи изричен отговор към румънския външен министър Кристиан Дяконеску, (цитиран от румънски и български медии), който постави въпрос за обсъждане на положението на „малцинството” у нас. Тази тема коментира днес пред медии председателят на ВМРО Красимир Каракачанов.
Влашката и куцовлашката етнографски групи имат всякакви права на самоопределение, свои сдружения и културни институции. Това, че в новата история отвъд Дунава за това население беше предпочетен политическият термин „румънци”, не поражда никакво „румънско малцинство” у нас. И това най-добре може да се разбере в разговор със самите хора, които се числят към етнографските групи с имена като армъни, власи и т.н.
През миналата година ВМРО алармира за разпространявани листовки по време на преброяването у нас, които подбуждаха към самоопределяне като „румънец”. В същото време, в края на февруари, Румъния постави въпроса за „румънското малцинство” и пред Сърбия, като условие за членството й в Европейския съюз.
Тогава ВМРО призова България да предяви аналогични претенции по отношение на Западните български покрайнини. Разликата между България и Румъния е в това, че компактни български общности са останали в чужди територии след войни, т.е. те би следвало да имат статут на национални малцинства.
Един от пресните примери е румънското искане за румънска църква във Видин. Това беше условието на букурещката патриаршия за предоставяне на български храм в румънската столица. Тогава единствено ВМРО реагира с протест пред румънския храм „Света Троица” в София.
Очакваме министър Младенов да реагира светкавично и да отговори на румънския си колега. Българската външна политика трябва първо да се докаже като водещ фактор на Балканите и след това да гради авторитет в световен мащаб.
По повод коментари за „положението на румънското малцинство в България” министър Николай Младенов заяви:
Както неведнъж съм подчертавал, правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно с разпоредбите на българската Конституция. Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход. В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование. Що се отнася до българските граждани от румънски етнически произход, които впрочем според последното преброяване са 891 души, те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас. На последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ бяха обсъдени широк кръг от въпроси от взаимен интерес, сред които не фигурираше темата за „състоянието на румънското малцинство”.