21 Март, 2012 14:51 1 952 2

В България няма „румънско малцинство”, има етнографски групи

  • вмро-
  • румънско малцинство-
  • етнографски групи-
  • румъния-
  • българия

Младенов: Правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно с разпоредбите на българската Конституция.

В България няма „румънско малцинство”, има етнографски групи - 1
Снимка БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Българският външен министър Николай Младенов трябва решително да парира всякакви опити на Румъния да търси „румънско малцинство” у нас, се казва в позиция на ВМРО. Задължително е МнВР да отправи изричен отговор към румънския външен министър Кристиан Дяконеску, (цитиран от румънски и български медии), който постави въпрос за обсъждане на положението на „малцинството” у нас. Тази тема коментира днес пред медии председателят на ВМРО Красимир Каракачанов.
Влашката и куцовлашката етнографски групи имат всякакви права на самоопределение, свои сдружения и културни институции. Това, че в новата история отвъд Дунава за това население беше предпочетен политическият термин „румънци”, не поражда никакво „румънско малцинство” у нас. И това най-добре може да се разбере в разговор със самите хора, които се числят към етнографските групи с имена като армъни, власи и т.н.
През миналата година ВМРО алармира за разпространявани листовки по време на преброяването у нас, които подбуждаха към самоопределяне като „румънец”. В същото време, в края на февруари, Румъния постави въпроса за „румънското малцинство” и пред Сърбия, като условие за членството й в Европейския съюз.
Тогава ВМРО призова България да предяви аналогични претенции по отношение на Западните български покрайнини. Разликата между България и Румъния е в това, че компактни български общности са останали в чужди територии след войни, т.е. те би следвало да имат статут на национални малцинства. 
Един от пресните примери е румънското искане за румънска църква във Видин. Това беше условието на букурещката патриаршия за предоставяне на български храм в румънската столица. Тогава единствено ВМРО реагира с протест пред румънския храм „Света Троица” в София.
Очакваме министър Младенов да реагира светкавично и да отговори на румънския си колега. Българската външна политика трябва първо да се докаже като водещ фактор на Балканите и след това да гради авторитет в световен мащаб.

 

По повод коментари за „положението на румънското малцинство в България” министър Николай Младенов заяви:

Както неведнъж съм подчертавал, правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно, съобразно с разпоредбите на българската Конституция. Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход. В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование. Що се отнася до българските граждани от румънски етнически произход, които впрочем според последното преброяване са 891 души, те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас. На последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ бяха обсъдени широк кръг от въпроси от взаимен интерес, сред които не фигурираше темата за „състоянието на румънското малцинство”.


 


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Историята

    1 0 Отговор
    Подобно на албанците, които етнически са потомци на романизирани илири, власите са етнически потомци на романизирани траки. Поради това те са живели разпръснато върху почти цялата територия на Балканския полуостров. Културно-исторически, те са били граждани на Византийската империя, а след това – и на Първата и Втората българска държава. Именно затова до средата на 16 век българският език и писменост са били официален език и писменост на населението на почти цяла сегашна Румъния. Нещо повече, българската писменост остава официална писменост на народа на днешна Румъния чак до средата на 19 век. На тази основа ние имаме с тях родствени етнически и стари културно-исторически връзки.