Понякога имаме илюзии, че с рационални аргументи можем да повлияем върху мнението на човек.
Мислим така, защото всеки съди по себе си.
В дебатите около Истанбулската конвенция един познат телевизионен водещ ме попита в частен разговор:
– Добре, де, ама това за джендър идеологията не е ли второстепенен въпрос, конвенцията не е ли преди всичко срещу насилието?
Обясних му внимателно, с конкретни текстове от конвенцията…
Но виждах в очите му, че няма смисъл да продължавам. Беше избрал нищо да не достигне до съзнанието му. Виждал съм такива погледи и преди, в различни ситуации. Някои от тях бяха погледи на умни хора, които са избрали безумието.
Съзнателен избор на безумие. Тъжно е, но е факт. И не толкова рядко срещан, сякаш.
Защото обективността е избор.
Мъдростта е избор.
Безумието също е избор.
Затова е важно да влияем на избора на хората.
Когато този избор вече е направен, тогава е късно.