…Както израилевите синове донасят чист съд в дома Господен.
Исая 66:20
Темата за ритуалната чистота е доминираща в целия Стар Завет.
И продължава в Новия Завет. Апостол Павел поучава своя ученик Тимотей за различните съдове – златни и сребърни, дървени и глинени; за почтена и за непочтена употреба.
Ако се очисти един човек, то той ще бъде „съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело“.
Сърцето е новозаветният съд на Бога.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“, казва Христос в своята фундаментална Проповед на планината /Матей 5/.
Свещениците знаят тези думи.
Знаел ги е и йеродякон Игнатий.
Знаел е, че без чисти сърца делото е обречено.
Затова сред написаното от Левски има и едно толкова крайно звучащо изречение:
„Който не е чист, убивам го!“
Отчаян призив в търсене на чисти сърца, посветени на България.
Краен, радикален, шокиращ. Такъв е всеки призив за чистота.
От Мойсей и до Левски.
И до днес. И завинаги.
Защото чистите сърца са дом на Бога.