А Елиав най-големият му брат чу, когато той говореше с мъжете, и гневът на Елиав пламна против Давид и той каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил онези малко овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и злината на сърцето ти, защото си слязъл, за да видиш битката!
1 Царе 17:28
Това е същият Давид, който часове по-късно ще убие Голиат. Същият Давид, който години по-късно ще обедини земите и хората на 12-те Израилеви племена. Но вижте с каква завист и злоба говори с него Елиав, по-големият му брат. „На кого си оставил онези малко овце в пустинята?“
Какъв жлъчен присмех към собствеността на родния им баща – Давид пасеше овцете на баща им, все пак. И отиде при братята си, за да им занесе печено жито и хляб – по заповед на баща им.
Така Давид се озова на бойното поле – не по свое хрумване. Изпълнявате ли волята на бащата, неизбежно някой брат ще ви намрази. Ще усетите злоба и завист. Но Баща ни знае защо ни е изпратил на бойното поле. Защото вярва, че сме победители. И Голиат няма да ни устои!