Имали ли сте приятели, които са ви изоставяли в трудно време?
А имали ли сте приятели, които не са ви изоставяли в трудно време?
Сигурно се сещате само за един.
Не сте забравили името му, не сте забравили подкрепата му.
Когато изведнъж телефонът ви спре да звъни.
Когато изведнъж около вас стане тихо и пусто.
Когато дойде време за изпитание, а самотата го прави непосилно…
Тогава едно позвъняване: „Здравей, как си? Обаждам се ей така, да те
чуя“ – то е толкова много!
Сещам се за едно такова позвъняване в живота ми – „Здравей,
приятелю, обаждам се ей така, да те чуя. Знам, че ти е тежко. Но ти си
силен, ще се справиш, ще преминеш през това…“
„Ти си силен“. Колко да си силен, когато се чувстваш толкова смазан?
Но тази приятелска вяра ви става опора.
„Приятел обича във всяко време“, казва Словото.
Приятел в единствено число.
Пожелавам ви един такъв приятел във време на злочестина.
Един такъв приятел е достатъчен!