Защо Националната стратегия за детето предизвика толкова остри и противоречиви обществени реакции? Какво следва след временното ѝ прекратяване? Може ли да се стигне до консенсус между институциите, неправителствените организации и родителите и ще има ли протести до пълното премахване на предизвикалия истерия в обществото документ? За тези и още неща от ФАКТИ разговаряхме със зам.-председателя на Национална асоциация ''Поход за семейството'' господин Ивайло Тинчев.
- Господин Тинчев, кои текстове от Националната стратегия за детето (2019-2030г.) Ви притесняват и според Вас какво целят авторите им с тях?
- Според нас, детецентрираният подход на проекта на стратегията като цяло е погрешен, но има и редица конкретни предложения и текстове, които са силно притеснителни. Ние изложихме детайлно позицията си по тези спорни теми в нашето становище, което беше публикувано в Портала за обществени консултации на Министерски съвет и в сайта ни още по време на официалните обсъждания в началото на годината. Имахме и едночасова тематична пресконференция в пресклуба на БТА. Част от спорните теми са задължителната патронажна грижа и посещения по домовете за деца от 0 до 3 години, планираното обхващане на 33% на децата от 0 до 3 години в ясли и обхващане на 95% от децата в детски градини, без значение на мнението на родителите. Въвеждането на специализирано детско правосъдие, според което децата могат да съдят родителите си по теми, за които имат противоречия, също е проблем. Вече виждаме плодовете на детското правосъдие в скандинавските и други западни страни – например, деца, които са извеждани от семействата им и настанявани в приемна грижа, защото родителите им не позволяват да започнат процедура за смяна пола или пък защото родителите им възлагат определени домашни задължения, които те не желаят да изпълняват. Не сме съгласни и с ратифицирането на Третия незадължителен факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, създаващ процедура за подаване на жалби за нарушени права на децата и задължаващ България да изпълнява решения на Комитета по правата на ООН без право да се противопоставя, което всъщност е отказ от суверенитет на България в областта на правата на детето. Не можем да приемем и задължителното сексуално образование от 7-годишна и по-ранна възраст, съгласно целите за устойчиво развитие на ООН, според които децата ще бъдат учени от 5 до 8-годишна възраст какво е сексуално удоволствие, на 9-12 години ще трябва да им се обяснява какво е проституция и как да се започне правилно сексуална връзка, какво е право на аборт, ЛГБТ-права и т.н. Всичко това ще бъде заложено в програмите, като родителите няма да могат да откажат посочените политики. Проблемните области на стратегията са много и въпреки че част от темите не са обяснени в детайли, защото тепърва на основата на стратегията предстои да се правят закони, ние знаем, че документът е създаден изцяло с подкрепата на УНИЦЕФ/ООН. Ако стратегията бъде утвърдена, както е в момента, държавните институции ще са задължени да преследват заложените цели и конституционните права на родителите ще бъдат нарушени. Ще има постоянно противопоставяне правата на родителите и правата на децата.
- Социалният министър Бисер Петков заяви, че документът ще бъде преработен до постигане на взаимноприемливи текстове, а малко след това министър-председателят Бойко Борисов спря работата по този проект. Успокоява ли Ви това?
- Няма как да бъдем спокойни и да приемем този документ, докато не бъде променена неговата идеология, а именно, че детето от най-ранна възраст може да взема важни решения определящи целия му живот занапред, без намесата на родителите. Малки промени в проекта няма да са достатъчни. Така както виждаме нещата, ще се наложи цялостна промяна на концепцията на документа. Конституцията на България е ясна по въпроса за мястото на родителите в живота на децата и в член 47 заявява: „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.“ Настоящият проект за стратегия за детето, който е детецентриран, а не семейноцентриран, е написан така, че правото и задължението за отглеждането и възпитанието на децата е на държавата, а се подпомага от родителите, които ако не съдействат, са заплашени от санкции и отнемане на децата. Вече сме видели това в други страни. Интервенцията в семейството чрез предложения документ ще е много силна и меко казано неприемлива. От Национална асоциация „Поход за семейството“ събираме конструктивни предложения от родители и родителски организации, които ще изпратим до ДАЗД и други институции в удължения срок на обсъждането до 31 май тази година, но промените, които се очертава да искаме, вероятно няма да са само по няколко точки, а по редица спорни и концептуални въпроси на документа. Докато всички тези въпроси не бъдат решени, приемането на каквато и да било стратегия няма да бъде одобрено от нас и най-вече от родителите. Искаме стратегията за бъдещето на децата да бъде вдъхновяваща и полезна за цялото общество и за всяко семейство, а не само за работата на определени институции и в полза на малка група НПО, които през последните две-три десетилетия, правеха необезпокоявани, проекти срещу българските семейни традиции и култура и които създаваха държавни политики, за които да усвояват грантове от чужбина.
- Министър Петков каза, че тази стратегия няма силата на нормативен документ и респективно не дава права. Една от целите на стратегията обаче е да се изготви нов Закон за детето и семейството, в който Закон би могло да бъдат прокарани и предизвикващите тревога текстове?
- Стратегията дава предложения и цели в доста широки рамки. Точно в това се състои опасността от приемането ѝ в този вид като детецентриран документ с почти неограничена намеса на държавата в семейството. Ако концепциите, които са заложени в проекта за стратегия, започнат да се прилагат както са описани, при създаването на нормативни и поднормативни актове, това ще доведе до огромни и необратими промени в българския правен свят и българската действителност. Представете си, например, какво ще се случи, ако момченце на 5 годишна възраст реши, че вече иска да е момиченце и България е ратифицирала Третия незадължителен факултативен протокол. Протоколът дава пълни права на Комитета по правата на детето на ООН да изисква промени в законодателството ни относно правата на децата. Ако се заведе дело срещу България от някоя неправителствена организация и комитетът реши, че тъй като детето е отделен от родителите си и техните родителски права правен субект, то може да решава само за себе си всичко. Мотото на стратегията е „Всички права за всички деца''. Държавата ни може да бъде задължена да промени законодателството си и да изпълни желанието на детето. Знам, че много хора ще кажат, че „това е невъзможно да се случи“ и „ние никога няма да го позволим“, но във Великобритания, Норвегия, Швеция, Холандия и други страни, които прилагат детецентрирания подход, тези неща вече се случват и много семейства се разрушават по този начин. Дори юристи и лекари в страните, които ползват детецентрирания подход при законодателството си, са в недоумение как се е стигнало до там, че децата имат толкова големи права без родителите да са намесени, но вече е твърде късно. За нас, българите, все още не е късно и се надяваме нашите държавници да мислят трезво и да подходят отговорно при вземането на толкова важни решения за бъдещето на България и нейните деца.
- Ако от документа бъдат премахнати или коригирани всички спорни текстове, бихте ли го подкрепили в променения му вид?
- Както казах и преди малко, спорна е цялата концепция на документа, която противопоставя правата на родителите и децата и намесва държавата дълбоко в семейните взаимоотношения, права и ценности. Проблемът не е само в няколко точки. Ние ще направим огромен брой конструктивни предложения, но се очертава да има сериозен идеен и дори политически сблъсък, тъй като предложените от нас промени може да не бъдат приети лесно или изцяло да бъдат отхвърлени. Зависи доколко във всичко това са замесени финансови и идеологически интереси. Знаем, че милиони евро са били взети по грантови схеми на Европейския съюз, Норвежкия финансов механизъм и частни фондации в чужбина. Организациите и лицата, които стоят зад прокарването на политиките заложени в стратегията, вероятно няма да приемат такова развитие на нещата без съпротива, защото това би означавало да не оправдаят доверието на спонсорите си. Все пак те успяват да съществуват само чрез държавно финансиране от нашите данъци и финансиране от чужбина. Те не защитават позиции на гражданското общество в България, а предпочитат да налагат своите джендър-феминистки, ЛГБТ, детецентрирани и други политики, независимо какво иска българският народ и отделните семейства. Този народ, който е една от най-старите цивилизации в Европа и който е преживял завладяване, геноциди, войни и всякакви предизвикателства благодарение на здравите семейни традиции и ценности, днес трябва да се бори и да защитава дори тях.
- Според Вас необходими ли са промени в Закона за закрила на детето, защото на всички ни е ясно, че в България има не малко деца, които са обект на насилие у дома, в детската градина, в училище?
- Ще се наложи да коментираме и Закона за закрила на детето, тъй като Държавната агенция за закрила на детето основава цялата си дейност на него, но аз не съм компетентен по темата. За това ще се погрижат юристи, с които през следващия месец ще обсъдим какво е нужно да се промени и ще изнесем подробна информация. Със сигурност ще има предложения и в тази насока, особено след последните промени, които се очаква да влязат в сила от 1 януари 2020 г., които отново бяха прокарани тихомълком без широк обществен дебат. Извинявам се, че съм кратък по този въпрос, но не бих искал да подвеждам читателите Ви за предстоящите ни предложения. До края на месец май ще излезем с позиция.
- В интернет пространството тече организация за протест на 11 май пред Министерски съвет и то въпреки спряната работа по спорния документ. Родители искат абсолютното заличаване на Националната стратегия за детето, Вие от ''Поход за семейството'' ще подкрепите ли този протест?
- Национална асоциация „Поход за семейството“ вече изрази своята позиция по предстоящите протести в социалните мрежи. След като за момента проектът за стратегия за детето временно е спрян т.е. няма да бъде внасян в Министерски съвет, а едновременно с това срокът на обществените консултации е продължен до 31 май 2019 г., според нас е по-подходящо всички да се заемем с повече конструктивна и творческа работа за събиране и обобщаване на идеите и предложенията от гражданските организации, професионалистите в различни области и отделните родители. Ние винаги сме осъзнавали, че българското общество има за решаване сериозни проблеми свързани с децата и семействата – бедността, липсата на образование, ранните бракове, насилието и сексуалната експлоатация и много други. Същевременно смятаме, че чрез методите предложени от настоящия проект на стратегия тези проблеми не могат да бъдат решени, а само ще бъдат задълбочени, както се е случило и при предишната стратегия 2008-2018 г., а именно повече насилие, повече наркомания сред децата, по-ниско качество на образованието и т.н. Това не може да се промени само с протести и отрицание. Има нужда от много широк обществен дебат и приемане на нов подход за справянето с тези предизвикателства, така че да дадем подкрепа на българското семейство и децата в нужда и да запазим държавата и народа си от външна намеса и социални експерименти разрушаващи семейните традиции и ценности, за да я има България.