Кадровите следизборни трусове в двете най-големи партии изненадаха всички - и самите партии, и обществото, и анализатори.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се раздели с най-верния си съратник и най-добрия партиен функционер, когото доскоро наричаше "моторът на партията"- Цветан Цветанов, лишавайки го от възможността да се наслади на победата, за която бе работил. Цветанов хвърли оставка с изгарящото чувство за недооцененост.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова пое вината за загубата и също хвърли оставка - нещо, което тази партия не познаваше, въпреки 11-те загуби, които бяха инкасирали предшествениците ѝ в годините. И за още по-голяма изненада, поиска пряк избор на нов лидер, заявявайки, че ще участва в състезанието наравно с конкурентите си.
Оставките
предизвикаха разломи и в двете партии, които вещаят пренареждане на политическите пластове у нас и отключване на обществени процеси с дългосрочен ефект.
И пред Борисов, и пред Нинова изникват много неизвестни. Срещу тях ще се изправят явни и скрити сили, които ще се опитват да оспорват или лидерството им, или решенията, които са взимали или ще взимат.
В този смисъл - предстоят им тежки изпитания.
Опасностите
Колкото и да изглежда необичайно, Борисов е в по-тежка ситуация. Цветанов си тръгва със сълзи, но не с примирение.
Съботното му интервю пред БТВ показа три неща, които трябва да светят като червена лампа на Борисов.
Първо, Цветанов се опита да оспори лидерството на Борисов, изтъквайки, че "една партия не може един човек да я управлява". Това е удар по Его-то на Борисов, който е убеден, че има неоспоримо влияние в ГЕРБ, което му позволява "и магаре да вържа, ще го изберат".
Второ, бившият вече Втори предупреди Борисов, че не е в състояние да му запуши устата и дори като редови член той ще коментира политически решения, които смята за грешни или ще бъдат грешни с оглед на събития, които предстоят. Това може да се приема като директна заплаха, че Цветанов не би се поколебал да се превърне в своеобразна вътрешна опозиция - такава, каквато в момента има Нинова в БСП. Ако това наистина се случи, то на Борисов му предстои да пие от онази горчива чаша, с която три години вече на "Позитано" обливат своя непокорен председател.
Трето, Цветанов намекна, че опцията "нова партия" не е изключена за него и че всичко зависи от това, как ще се развива ГЕРБ. А ГЕРБ няма да се развива по досегашните "закони на Цветанов", а по образа на Борисов. "Ще режа до дъно", "искам да изградя партията наново", са закани за разформироване на партийните ядки и властови механизми, чрез които Цветанов беше изградил своята империя вътре в ГЕРБ, а чрез корупцията в структурите се разпределяше огромен финансов ресурс и пълно подчинение на бизнеси и администрация.
Обобщено - Борисов тръгва срещу "партията на Цветанов" с абсолютната амбиция да я превземе, ако трябва с "огън и меч", колкото и силно да звучи това. И няма как да не се сблъска с отпор. И няма как да не направи грешки. Случи ли се, това може да се превърне в мини "гражданска война", защото ГЕРБ се е срастнала с държавата. Партийните кадри на Цветанов са внедрени в министерства, агенции, областни управи, кметства и общински съвети. Можем да си представим какво брожение ще настъпи, какви батални чиновнически сражения ще се развихрят в администрацията.
Заканата "ще режа до дъно" отеква като предстоящ залп по всички етажи на властта. Страхът за мястото и службата сега е накарал всички "калинки" да се пазят от сянката си, а партийните функционери да приведат в действие прословутата препоръка на Живков от годините на перестройката "да се снишим, докато отмени бурята".
Пред себе са Борисов има една послушна, безлична и неефективна Изпълнителна комисия (както той призна) и една партия, която бе създал лично, но доверчиво бе преотстъпил на консигнация на "сина си" Цветанов. И сега през тази Комисия ще иска да си върне собствеността върху партията, лишавайки "мотора" ѝ от каквото и да е наследство. Това ще засегне всички. Предстои битка с неизвестен край и неясен финал - и в ГЕРБ осъзнават това.
Нинова също има проблем, но той не е толкова всеобхватен. Тя трябва да финализира една битка, която започна преди три години, и която, поне за просветените, е с ясен финал. Партията е с нея и при пряк избор това ще бъде потвърдено. Нинова няма алтернатива като лидер на опозицията - признават го дори най-върлите ѝ противници. Нещо повече, тя е лидер на левицата в България. И изборите доказаха това. Да, направи грешки, но хейтърството срещу нея доби такива грозни измерения, че вече я превръщат в мъченик. И не я поклащат. Атаките не я сломяват. Точно обратното. Колкото повече - толкова повече! Нинова преглътна загубата с достойнство, загърби критиците с пълното съзнание, че това е част от играта и каза: "Който е по-добър от мен, да заповяда пред партията!".
Няма по-демократичен вот от този. Тя знае кой зад кого стои, кой как иска да се домогне до властта, кой в какви договорки е влязъл с ГЕРБ и е наясно със себе си и с опонентите си. Това още повече я амбицира за прамяна. Затова и никой от критиците ѝ, поне засега, не смее да се позиционира като нейн противник в състезанието, което предстои. А и самата вътрешна опозиция е толкова нехомогенна, че не може да излъчи свой водач. Нинова се оказа костелив орех, труден противник, рисков играч, който прокарва път за изход от всяка критична ситуация. В нея има нюх за намиране на печеливши решения, дори когато сбърка. В нея има някакъв пионерски плам, който едни не разбират, други подиграват, трети подминават с пренебрежение, а това всъщност е силата на лидерството. А когато е уверена в себе си, борбеността ѝ взима върхови измерения. Тя е изтъкана от мисълта за промяна, от идеята за нова държава. Нинова няма проблем с редовите членове на БСП, тя има проблем с Националния съвет и с петдесетина яростни критици, малка част от които са медийно гласовити, но всички без реална тежест в партията. Но и прочистването, което трябва да направи, ще е болезнено за мнозина. И за нея самата.
Нейната битка ще се разрази в БСП.
Неговата - в цялата държава.
Противниците
Тандемът "Борисов-Цветанов" бе най-силният екип в годините на Прехода. Той завоюва победи, които никоя друга политическа сила не успя да реализира. Изникна от нулата, "цъфна" като гербер, избуя като майски трендафил и изгоря в своята нарцистична същност.
"Когато един гербер стане нарцис, идва краят" - с това определение Борисов обяснява причините за раздялата си с Цветанов. Удивително точно и много поучително.
Когато Вторият застраши властта на Първия, неизменно си отива. Този урок Борисов е научил от Живков - 35 години бившият Първи местеше пешките из държавата, но никога не допусна Вторият или Третият да го засенчат.
Борисов прекалено дълго време остави Цветанов да изкласява до степен, че да си помисли, че може да стане Първи. В един момент той просто иззе функциите му - прокарваше вътрешна политика, с която Борисов не винаги бе съгласен; правеше външна политика, която често Борисов не одобряваше; посрещане и изпращаше посланици; режеше ленти; откриваше обекти; целуваше дечица; обгради се със свои медии; създаде свои бизнесмени; наложи свои кметове; изгради връзки навън и докладваше на когото трябва и за каквото трябва. Същото правеше Луканов за Живков.
Борисов разбра какво расте под крилото му, едва когато чу в "Панорама" репликата: "Мен няма кой да ме накаже!". Осъзна, че с този Цветанов ГЕРБ полита към дъното. И стовари юмрука си. Ударът беше наказателен, публичен, и назидателен, а Цветанов зае позата на жертва. Това не омилостиви Борисов - беше прозрял, че компрометираният в общественото съзнание Цветанов ще е воденичен камък, който ще дърпа партията надолу. Между Цветанов и партията, Борисов избра партията. И Его-то си. Така се отвори разломът по между им.
Раздялата и последиците
През 1999 година след местните избори Костов по същия безпардонен начин се раздели с Бакърджиев. От най-близки идейни съратници двамата станаха смъртни врагове, които и до днес не могат да дишат въздух в една стая. СДС се разцепи и тръгна голямото роене в дясно, което заличи синята партия от политическата карта на България. Сривът на СДС прекърши политическата кариера и на Костов, и на Бакърджиев - само няколко години по-късно и двамата бяха изхвърлени от голямата политика. Това имаше сериозни последици за развитието на държавата и за битието на много седесари.
През 2015 година Ахмед Доган изгони безкомпромисно, с един замах Лютви Местан. Смразяването е толкова силно, че оттогава Доган нито веднъж не е споменал името на Местан - сякаш е мъртав. Такава е съдбата на предателите в неговите очи. Развихрилата се партийна битка се отрази на десетки човешки съдби в ДПС и цената бе електорален отлив, който още не е преодолян.
Четири години по-рано, през 2011-а, същата съдба на отритнат от ДПС споходи Касим Дал. При Доган прошка няма, когато доверието е загубено и когато партията е застрашена. Раздялата между двамата - съкилийници и съидейници в тежки времена - мина като червена нишка през цялото ДПС и нанесе рани и на двете страни.
През 2014 година Първанов се раздели със Станишев - двамата публично късаха ризи в подмолно съревнование за уж леви идеи и принципи с предизвестен край.
Всички те: и Костов, и Бакърджиев, и Дал, и Местан, и Първанов създадоха свои дублетни партии. Нито една от тях не прокопса в политиката.
От авторитети се превърнаха в политически несретници. Поведението им бе като под индиго: първо бяха обидени, после откриваха огън един срещу друг, след това стремглаво се впускаха в самостоятелно бягане по партийната писта, за да покажат колко са незаменими и накрая драматично катастрофираха. До един!
В българската политиката е така - излезеш ли от гнездото на партията-майка - загубен си!
Лошото е, че политиците ни не научиха този урок.
Тепърва Цветанов ще разбира колко е бил заблуден в усещането си, че е незаменим фактор в ГЕРБ и че без него партията ще спре да функционира. Тепърва ще разбира колко предателства ще му се стоварят на главата и колко врати ще останат затворени пред него.
Историята обаче показва, че щети понасят не само изгонените, но и самите лидери, често също заблудени в усещането си, че историята им е отредила ролята на месии.
Костов изгони Бакърджиев, но след това съдбата изхвърли и него от голямата политика, при това натоварвайки го с обществено унижение и неистова омраза.
Станишев прогони Първанов, но БСП не успя да спечели с него нито една битка и днес председателят на ПЕС има толкова врагове в партията и извън нея, че му стигат за цял живот.
Единствено Доган оцеля на върха - защото усети кога да се оттегли. И сега наблюдава с философско спокойствие боричканията в низините, защото знае, че никой не може да претендира за мястото му.
Какъв път за в бъдеще ще изберат Цветанов и Борисов - предстои да видим. Но ако следваме политическата логика, можем да предположим, че ако Цветанов напусне ГЕРБ по формулата на петимата, които споменах, очаква го тъжно политическо номадство. Ще разбере, че за него "политически живот извън ГЕРБ наистина няма". Ако пък се разприказва - сам ще си отреже главата, както написа Кеворкян. Ако пък остане безгласна буква в ГЕРБ - няма да е той. Така че, ще е драма!
За разлика от Цветанов, Борисов не показва никаква емоция от раздялата си с досегашния верен съратник - в държавата има много по-важни неща от обидата на когото и да било. Действа на сталинския принцип: има човек-има проблем, няма човек-няма проблем. Цветанов плаче в ефир, показвайки, че е болезнено наранен, Борисов се подиграва с Веско Маринов. И всички в ГЕРБ твърдят, че той има право на това, защото е лидерът. Ако нещо подобно си беше позволила Нинова, в БСП щяха да я разкъсат.
И в двете партии предстоят решаващи конгреси - на 16 юни червеният форум трябва да реши правилата за лидерската битка, на 7 юли ГЕРБ трябва да отключи рестарта си така, както го вижда Борисов.
Месец по-късно БСП ще има лидер, когото партията е посочила и това би трябвало да сложи край на раздорите и боричканията. А резултатите да послужат като основа за помирение. Е, няма да стане като с магическа пръчка, пак ще има обидени, но поне ще има формално основание победените да приберат шпагите. Ако не го направят, самата партия постепенно ще ги изхвърли. Не за първи път в БСП се е случвало това.
Пред ГЕРБ обновителните процеси ще са с по-дълъг хоризонт и с по-голям трус. И тук има разлики.
Нинова няма намерение да слиза от сцената. Напротив!
А Борисов си отива. Предупреди своите, че вече мисли за оттеглянето си и от партията, и от държавата. И търси наследници. Кой, кои ще са - мнозина вече загряват, но никой не знае какво мисли Борисов. Кога ще е - вероятно най-рано след края на този мандат. А дотогава времето ще го притиска - трябва да преформатира партията така, че тя да може да функционира и без него. Не успее ли - ГЕРБ ще продължи да се свива, докато тотално се износи във властта. Това ще е кошмарът за Борисов - пред очите му ГЕРБ да се разпадне. Това ще бъде и най-големият удар по самочувствието му. Пък и не всичко зависи от него. Трябват му хора - силни, енергични, визионери, а не послушковци.
Ако Нинова спечели - тя ще се сблъска със същия проблем - липсата на хора с мислене, адекватно на новите политически реалности. Но има хоризонт. А ако не успее да превърне БСП в истинска алтернатива, кошмарите ѝ няма да бъдат по-малки от тези на Борисов.
Е, двама лидери - пред изпит, който предстои. С голям залог!
И който ще се отрази върху съдбата на България.