Твърдят, че криптовалутата е кръвта на цифровата икономика. И още – че тя е палач на корупцията. Подкупите с нея са изключени, защото за плащанията не се използват физически пари.
Традиционните банкноти представляват купюри, издавани от националната банка, които имат номер и воден знак. С техния цифров еквивалент също може да се купуват стоки и услуги, но тяхната парична стойност се съхранява и предава в електронен вид.
Средствата за бюджетни разходи и изпълнение на проекти по линия на ЕС биха могли да се цифровизират и маркират според предназначението. Така би бил осигурен непрекъснат контрол на тяхното движение. Съхраняването на сведенията за транзакциите в блокови вериги (или казано на чист български: блокчейн) повишава сигурността.
Няколко думи за блокчейна. Общо казано това е картотека, в която се внасят записи, наречени «блокове» - те са свърани помежду си и шифровани. Пазената от тях информация е достъпна винаги за проверка, но не може да бъде променяна, понеже се държи не на едно място, а в милиони компютри по целия свят. Ето защо, ако например, се отпуснат сто хиляди евро за ремонта на училище, сумата гарантирано ще бъде използвана по предназначение и няма да се пръсне по чужди джобове.
Методът на блоковите вериги е перспективен и набира все по-голяма популярност. Освен в банките и борсите той се използва в болници и нотариати, за удостоверяване на самоличността, автоматично изпълнение на договори и т. н.
Усилията за подобряване на финансовия контрол у нас може да бъдат подкрепени със създаването на криптолев - национална цифрова валута, която се контролира от българската държава. Емитираните от БНБ електронни пари биха имали множество достойнства: разплащанията с тях стават мигновено и лесно се проверяват, кражбите се изключват, разходите за издаването и поддръжката им са минимални. Това би била една от емблемите на отечеството в новия век.