Нашата война номер едно

Вече няма съмнение, че ако не беше предателството на партийната върхушка, СССР и социалистическата система най-вероятно щяха да устоят на натиска на Запада в края на XX век. Вижте само – оказалата се самичка срещу целия свят Русия вече пета година удържа фронта, благодарение на разработките на съветските учени и на самоотвержения труд на тогавашния единен народ.
Обаче сега биват унищожавани последните заводи и технологии, завещани от мъдрите предци. И вече не останаха хора, които да вдигнат флага, да измислят и създадат нещо съизмеримо с тогавашните постижения. Защото на днешните управляващи не им трябва държава. Те имат интереси.
Същата попара, като на братушките, ние, заблудените балканци, сърбаме отдавна. Разликата е, че при тях мащабите са по-големи, затова и агонията им трае по-дълго. Горкичките! Пожарът в южноруските степи тепърва ще се разбушува и шансовете на Кремъл да оцелее са съмнителни. Няма как да победиш, ако водиш битка без определени цели срещу враг, с когото се асоциираш.
Темата за Донбас е важна. Защото това е нашата война (номер едно). И ние сме длъжни да знаем как вървят нещата там… Дали "пазителите на цивилизацията" използват по предназначение изсмукваните от България средства? Успешно ли действат наемниците с нашенски паспорти?… Какво казвате? Не знаете и не искате да слушате? Ама това не ни оневинява. Ние, макар и да сме крастави пудели в глутницата, тръгнала на изток, също носим отговорност за убийствата на братята ни на фронта и в тила. Отдавна объркахме посоките, забравихме що е то правилно…
Ако имахме мозъци или поне чест, щяхме да правим всичко възможно да спрем касапницата. Понеже от мира ще има полза за цялата република, а не както е сега, от проливаната кръв да печелят няколко безродни копелдаци. За съжаление, наоколо е пълно с празноглави евроатлантици и путинисти…
Къде изчезнаха българите?
Мисля си, че първостепенната задача за обществото трябва да стане връщането на морала.