Каквото и мнение да изкажа, моментално ми се нахвърлят някакви специалисти - било то по комунизъм, или обратното. Вече привикнах на етикети всякакви. Това не ми пречи да продължавам. Понякога го правя дори нарочно, надявайки се, че "зъбите ще се поизтрият", на всички, които търсят да ме захапят. Това коментира в профила си във „Фейсбук“ Божидар Чеков.
Предлагам ви една допълнителна тема за коментиране. Възможно ли е да се възхищава човек в едно и също време от поезията Вапцаров и от подвига на Списаревски. Това съм аз.
Потомък съм на бежанци от Егейска и Вардарска Македония. Името ми е македонско дори. Прадядо ми Стефан е продавал грънци на улицата в Солун. От там и името Чеков, "оти чека на кюшето". Целия ми род е бил в най-близкото обкръжение на Гоце Делчев. Той е отсядал редовно у дома на "Чековци". След Илиндеското въстание прадядо ми и жена му Димана са оковани, качени на кораб и пратени на заточение. Те умират в един и същи ден през месец май 1904г. Този факт показва, че са хвърлени в морето. Дедите ми от Егея и Вардар идват в България на коне. Участват като опълченци във всички войни за свободата на Македония. Единият ми дядо става едър земевладелец, другия създава българската копринена индустрия. След 9-ти септември баща ми бяга във Франция, когато съм само на 6 месеца. Дедите ми са по затворите, а аз живея няколко години с брат му - царския офицер Жорж Чеков, командир на спортната рота на Цар Борис.
Поради произхода ми, съм пратен трудовак в Бухово. След приключване на моята службата идва "Пражката пролет" 1968 г. През август същата година, "братските армии" нападат Чехословакия. Отвратен от комунистическата действителност и пропаганда, аз избрах да рискувам живота си за да бъда свободен човек. И успях. Вече 51 година живя и мисля като такъв. Живея в свят, в който противоречивия дебат е задължителен.
При него няма лични нападки, а противопоставяне на различни мнения. Констатирам, че в България подобно нещо е непознато. Все пак трябва да се започне от някъде. Защо не от "Македония"? Посещавам от 30 години двете "Македонии", благодарение на френския ми паспорт. Никой професор или академик от Софийския университет не е бил там, където аз съм бил. Открих братовчеди почти навсякъде. Някои ми обърнаха гръб, поради българското ми съзнание, други защото името ми не завършва на "ски", или на "кос". /Тцекос в Гърция/ Не съм "площаден антикомунист", подобно на настоящите новоизлюпили се в България антикомунисти. Противник съм на всякакво насилие, особено словесно. В българо-македонския спор участвам и го правя от дълги години. Привърженик съм на опознаването и диалога. Не стотици, а милиони хора са били прокудени от Македония, следствие на двете загубени от България войни. Има македонци в Австралия, Канада и Сащ. Поради последствията, в повечето случаи трагични, погледа от чужбина на "забравените българи" и техните потомци, не е положителен към България. Правя каквото е по силите ми и имам успехи. Противник съм на хуленето от която и страна да идва то. Разбира се, съжалявам, ако сте ме помислили за друг.