Римското правосъдие налага потресаващи за днешния човек наказания.
Така например онзи, който убие роднина е зашиван в чувал заедно със змия, петел и маймуна, а след това хвърлян в река Тибър.
Император Тиберий смятал смъртта за толкова леко наказание, че когато чул за самоубийството на един подсъдим на име Карнул, извикал: „Карнул ми се изплъзна!”
Когато друг го помолил да ускори смъртното му наказание, Тиберий отговорил: „Още не съм се сдобрил с теб.”
Апостол Павел споменава едно страшно римско наказание ето в този стих:
„Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?“ /Римляни 7:23/
Какво говори на съвременния човек този стих? Нищо контекстуално.
Но на съвременниците на Павел е говорело.
Защото е имало наказание, при което завързвали тялото на убития за тялото на неговия убиец. И хвърляли в затвора живия завързан за мъртвеца.
Така осъденият умирал в страшни мъки. Жив изяден от червеи.
Ето това е страшното „тяло на тази смърт“.
За това говори Павел.
И няма спасение извън Христос.
Автор: Александър Урумов, urumov.bg