Още един път за катастрофите по пътищата и борбата срещу тях

Перманентно в българското обществено пространство се обсъжда темата за смъртоносните автомобилни злополуки. Тема на темите. Най-болезнената. Всеки нещастен случай се преживява като най-тежкия житейски кошмар за засегнатите лица. За държавните служители, за партийните деятели, за парламентаристите обаче темата е въпрос на статистика, повод за нови идеи и законови промени. И тъй като жертвите често са деца и млади хора, никой не остава безразличен. Осъзнаваме че е прекършен по безсмислен и жесток начин млад човешки живот. Това ни кара всички да се замислим кои са причините за тази безсмислена война, в която загиват или се осакатяват невинни деца. Няма гражданин, който поне малко да не се е замислил, как може да се сложи край на пътните злополуки. Неизбежно се стига до извода, че трябва да се увеличат наказанията, особено спрямо пияни и дрогирани шофьори. Безсъмнено строгата наказателна отговорност ще доведе до обезвъзмездяване на страданията на родителите на убитите деца. Наказанията вече наистина са високи, особено в сравнение с тези отпреди 20 години. Но и те не помагат. Убийствата по пътищата продължават. През последните години се откриха и други причини като лоши пътища, липса на подходяща маркировка, крайпътни дървета, режеща мантинела, бездействието на отговорните лица и т.н.

В медиите се изрази мнението, че причината се крие в съзнанието на водачите, че всичко е въпрос на лична отговорност, на добри шофьорски умения, на индивидуална осъзнатост на повишената опасност, която се създава при използване на пътни превозни средства.

Видяме обаче, че и това не помага. Колкото и да са високи наказанията за престъпленията по непредпазливост, войната продължава да бушува. Досега обаче никой не се е сетил за ролята на гражданската (деликтната) отговорност. И преди, и сега тя е покрита от задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. И с право, защото пострадалите лица, а при смърт – техните близки трябва да бъдат компенсирани за болките и страданията им. Няма по - добър и сигурен начин възникналите вреди да бъдат поети от застрахователя – мощна и платежоспособна финансова институция. Така че, освен ако не се касае за умисъл или други особени тежки нарушения от страна на водачите като употреба на алкохол или наркотици, гражданската отговорност за виновно деяние се дерогира от застраховката или Гаранционния фонд. Гарантирането на обезщетението на пострадалите е важно, защото иначе те трудно ще го получат от виновните водачи. В същото време се принизяват нейната санкционна и превантивна функции. Водачите предварително знаят, че върху тях няма да падне тежестта от плащане на суми в размер на стотици хиляди лева. Съдебните производства показват, че те се оставят да бъдат осъдени (много пъти условно), но, ако в отделни случаи компенсационният иск се насочи не срещу застрахователя, а срещу тях, болката им става страшна. Българинът най-много страда, когато му бръкнат в джоба. В гражданския процес няма смирение, признание на деянието, а се започва една жестока битка на виновните срещу пострадалите или техните близки. Едва след като бъде осъден да плати, автомобилистът усеща истинското наказание. Засега законът обаче му го спестява.

Паулина Шишкова