Цвета Кирилова е изявен общественик, журналист и хуманист, посветила се на проекти за възпитанието и модерното обучение и развитие на младото поколение на България. Има съществен принос за осъществяването на социални, образователни и родолюбиви проекти. През 2011 г. тя "слиза" от екрана на Нова телевизия, а впоследствие се отдава на работата в неправителствената организация "Сдружение Азбукари". Следвана е от десетки хиляди души в социалните мрежи, а каузите ѝ събират солидна популярност. Пред ФАКТИ Кирилова говори за пътя пред българите, поведението на политиците, евентуалните бъдещи водачи на нацията и медийната среда към днешна дата.
- Г-жо Кирилова, преди години решихте да слезете от телевизионния екран, за да
създадете неправителствената организация "Сдружение Азбукари". За незапознатите с дейността ѝ, бихте ли разказала с какво се занимава тя, за някои от проектите ѝ, също така с какво могат да помогнат хората, които искат да се включат в нейните инициативи?
- "Сдружение Азбукари" е българска неправителствена организация, с дейност в обществена полза, създадена през 2012 година. Същността на работата ни е да развиваме социалната интеграция, да осъществяваме иновативни образователни проекти, да насърчаваме и подкрепяме талантливите деца и да ги вдъхновяваме да сбъдват мечтите си. Азбукарите са мотивирани личности с разнообразни професии, които чрез доброволни вътрешни подбуди успяват да формулират каузи за по-добър живот на хората. За няколко години постигнахме положителни резултати в полза на българските ученици, учителите, децата в неравностойно положение и техните родители. Ние обличаме идеите в действие и предлагаме работещи алтернативи за осигуряване на качествен живот и образование на децата в България. Пример за това е взаимодействието ни с институциите и бизнеса, чрез което реализирахме три детски площадки, адаптирани и за деца със специфични потребности в градовете София, Велико Търново и Бургас. Създадената първа в България комбинирана, обществена детска площадка за игра и обучение, адаптирана и за деца със специфични потребности, даде възможност на стотици хлапета в град София да играят заедно с връстници с различни физически увреждания. За това, че реализираният проект е важен и подпомага социалното включване на уязвимите групи, потвърди и посещението на принцеса Софи, съпруга на най-малкия син на британската кралица Елизабет II - Едуард. Тя беше наш почетен гост при посещението си в България в края на месец юни 2013 г. С този първи за страната проект Азбукарите доказахме, че успяваме да отправяме правилни послания, имаме верни и устойчиви практики, и разбира се, работим отговорно, динамично и с голямо вдъхновение. Всичките ни усилия водят до положителни резултати. Потвърждение за това е създадената втора адаптирана детска площадка в град Велико Търново, а третата вече забавлява децата в град Бургас. Този дълъг път, изминат с подкрепата на обществото и социално отговорния бизнес, представлява Национална кампания за социална интеграция „Вярвам в теб!". Тя е своеобразна социална политика на „Сдружение Азбукари" и компаниите, които ни подкрепят на национално ниво. Ние осъществихме и проекта „Стая за усмивки“ във II МБАЛ, гр. София. Една от болничните стаи в Клиниката по педиатрия придоби нов облик и предназначение. Малките пациенти прекарват в приятна среда престоя си в болницата и по-лесно преодоляват страховете преди преглед или манипулация. Интериорният дизайн привлича вниманието на децата върху забавни, образователни и игрови елементи. Сред тях има занимания, подходящи за подобряване на тактилните възприятия, като в същото време хлапетата ще упражняват и развиват езиковата компетентност.
Дадохме възможност на повече от 1000 деца да участват в две последователни издания на фестивала на толерантността „Вярвам в теб!" – 2012/2013. Реализирахме три национални конкурса за рисунка и няколко благотворителни концерта. Изградихме детска площадка за малките посетители в Националния исторически музей и развихме над 300 инициативи, посветени на образованието, спорта, интеграцията, музиката, културата и съживяването на българските традиции. Ние доказваме своята активна роля в обучението с детската карта на България и иновативната образователна игра „Букварино“, които поддържат интереса на децата към историята и българския език. Успешен пример за добра практика в образователната система показахме чрез създаването на първата патриотична образователна стая в основно училище в град Велико Търново. Нарекохме я „Креативни мислители“. Тя е център за иновативни практики и евристика. Ние предлагаме решения за творческото и интелектуално израстване на децата, като улеснение на техните учители и родители, имащи грижата за тяхното възпитание и обучение.
"Сдружение Азбукари“ организира и традиционната инициатива „Пробуждане с хоро“ на 3 март, като през 2019 година тя се проведе за четвърти пореден път. В нея участват десетки градове и села в България, както и български общности в десетки държави по цялото земно кълбо. Мостът на българското хоро по целия свят обединява хиляди родолюбиви сънародници, като целта е културен обмен за съхраняване и предаване на българския дух, традиции и обичаи. Нашата мисия е да насърчаваме децата да развиват своите възможности и таланти, да ги вдъхновяваме с дейности, които им осветяват пътя за бъдещо професионално развитие и личностно израстване, да създаваме ползотворни за обществото партньорства с бизнеса, да насърчаваме гражданската отговорност, за да правим живота на хората по-щастлив и хармоничен. Основната заслуга за всичките успехи е на Азбукарите, на членовете и на симпатизантите ни, а подбудите ни са любов към децата и родолюбие. Нищо от това, което сме направили дотук нямаше да бъде реалност, без неуморен труд и съпричастност на всички.
„Сдружение Азбукари“ поддържа устойчивост чрез дарения на физически и юридически лица, извършващи дейност в България. Източниците на финансирането ни са публични, без донорство на международни фондации. Годишните финансови отчети на организацията могат да бъдат намерени на сайта – www.azbukari.bg
Ние вярваме, че „Заедно можем повече!“
- Основен фокус на "Сдружение "Азбукари" е патриотизмът в най-различните му форми. Тази тема е интересна и актуална. Да вземем например погледa на българина в миналото, отношението към традициите. Възражда се афинитетът към практикуване на народни танци. Но патриотизмът не бива ли да се демонстрира по други начини в 21 век? Ето например една съседна Румъния е пример как хиляди хора излизат по площадите, но не за да играят хора, а да протестират за съществени неща като съдебна реформа, обявяват се против корупцията и некоректните действия на политическата класа там. Не са ли подобни ценности далеч по-важни за прогреса на една страна, а тук виждаме, че те така и не успяват да мобилизират хората?
- Напоследък възраждането на духа на българина е осезаемо, но изрично искам да подчертая, че то не е заслуга на нито един политик в България. На нито един! Пробуждането е дело на групи от българи, които не гастролират по медиите и не са сред натрапените насила на екрана, те не са по страниците на жълтия печат, не подражават на масовата чалга халтура. Нея интелигентното общество абсолютно отхвърля, още по-малко дискутира, няма време за губене с теми и въпроси, които са губещата страна в процеса на еволюция. Умните се вълнуват от култура, за да може, когато парадигмата е нова, групово да извикат едно успешно "ура". Патриотичните чувства са положителни и тази тенденция сред народа е прекрасна. Родолюбието е възвишено и достойно чувство. Нито за миг не бива да се съмняваме в усещането ни за принадлежност към древния, смел, светъл и благороден български народ. Нарастващата емоционална привързаност, сплотяването на пробудените, активизирането на мислещите е навременен и съвсем естествен оздравителен процес. Организмът е в режим на борба за съхранение и възстановяване на здравия си дух, в здравото си тяло. Някои политици съвсем погрешно си приписват заслуги за тези градивни тенденции, но е доста нелепо да се асоциират със събитията.
Европа е един общ организъм и ако процесите се наблюдават внимателно, а не на парче, ще се анализира, че народите се отрезвяват и са жадни за нова подредба, изискват налагане на изцяло нови разбирания за начина на живот. Именно от този огромен разлом между световете на старата и новата епоха в момента тече разместване на пластовете. Обществата искат запазване на националните суверенитети, съхраняване на културните различия, обединение на силата и потенциала на разнообразието. В това е красотата на нациите. Световните стремежи са да се изтрият връзките с миналото, с корена, с историята и превръщането на европееца от личност, поставил основите на човешката цивилизация и с особени заслуги в развитието ѝ, в безгласно същество от трети пол, което не помни, не знае, не мисли и е самодостатъчен интроверт, за да общува не с хора, животни и природа, а с компютърни игри и виртуална реалност. Само че, будният европеец е буден и колкото, и каквито експерименти да се правят за отслабване на съпротивителните сили на разумните същества, не може да се удави светлата съвест в мътните води. Силните държави по традиция са патриотична предубеденост. В образованието от най-ранна възраст се говори на децата за красотата да обичаш родината и да цениш рода си. Няма силна държава, която да не цени езика си, националните си символи и прогресивните хора, които превръщат успехите си във всеобща национална гордост, веднага ги трансформират в рационален национален каталог от възможности за растеж и развитие на обществото, в ползи и придадена стойност. Няма народ по света, който насилствено да е обучаван чрез политиката на хаоса да мрази и омаловажава себе си. Това са пагубни и скверни действия. Десетилетия наред ни е обезличавана историята, подменяна истината с фалшиви твърдения, затривано настоящето, настройвано обществото към негативни вибрации, потискано самочувствието с цел да загубим доверието в себе си. Това е домашен, национален терор, насилниците налагат психически тормоз, за да се постигне отслабване и рухване на здравата психика. Генът обаче си е ген и много обърква сметките. Трябва да се знае, че да си българин - това е състояние на духа! Да си българин също значи отговорност! Отговор-нося! Българинът много го бива в намирането на решения. И в най-трудните времена успява винаги да донесе отговор, иначе нямаше да има хилядолетна история! Ще ни има! Можем!
- В тази връзка не смятате ли, че в училищата трябва по-подробно да се изучава устройство на държавата, Конституцията, правата на всеки гражданин, за да се възпитават едни обществено и политически активни, а не апатични млади хора?
- Категорично гражданското образование има важна роля в образователния процес. Предстоят сериозни промени в модела на световно ниво. Новите тенденции и възприятия, ще наложат и съвременни образователни практики, както и термини. Образованието е процес за създаване на образи, в които с фини подходи се създава индивидуален, открояващ се образ на едно човешко същество, от безлично да се превърне в мислеща личност, способна да твори и реализира идеите си. Да личи и да се откроява със способностите и уменията си. Роля на родителите е да подпомагат процесите и да съучастват. Всички зрели хора имат ангажимент да взаимодействат в тези важни за бъдещето процеси. "Златен век" в българската история е времето на далновидна държавна политика, посветена единствено и само на култура, просвета и образование! Това е совалката, която извежда обществото в орбитата на благоденствието. Един народ върви смело напред с познание, а се затрива успешно чрез мимикрия на реформи и погрешни инвестиции в бездуховното, и мъртвото.
Темата на България в Европа днес е: Утвърждаване на новаторска духовна концепция за растеж на цивилизацията, образование за Световен мир, борба с тероризма и агресията срещу религиозните свободи и човешки права, реформа на концепцията на проекта Европейски съюз, актуализация на предимствата на България чрез нейното културно-историческо наследство, което се явява златната акция на България в Европа. Днес ние имаме задачата да научим децата да живеят живота си в мир, опазване на околната среда с пристрастие към природата и животинския свят. Имаме отговорността да им дадем криле да следват мечтите си, да вярват в уменията си и индивидуалните си уникални способности. Не да мразят, не да живеят в постоянни стремежи да имат, а да бъдат! Виждали ли сте как изглежда българското образование на мечтите Ви? Знаете ли как би изглеждало то, ако се пренесем в бъдещето и донесем ценен опит оттам в настоящето? Днес е наложително да се поемат отговорности! Нали родителите и учителите искат децата да имат самочувствие на образовани хора? Нали Вие сте фактор за формулирането на правилата и създаването на условия, в които децата Ви ще придобиват желани професии, адаптирани към съвременните динамични реалности? Нали Вие искате децата Ви да са онези зрели хора утре, които ще практикуват знанията си в територии, които ще разкриват най - пълноценно личностните качества и творческия им потенциал? Нека не забравяме, че успешен става само този, който живее и работи в среда, която не потиска естествените нужди за развитие на човека. Когато децата са в разговор с учителя ще откриват смисъла на думи като познание, свобода, чест, отговорност, достойнство, шанс, умения и родолюбие. Децата трябва да бъдат учени да мислят, а не какво да мислят!
- От друга страна темата за патриотизма е силно застъпена в платформите на няколко партии. Ръка за ръка с него обаче те пропагандират от една страна омраза, шовинизъм, а от друга чуждопоклонничество - особено ярък пример е русофилското поведение на "Атака". Как виждате Вие проявленията на "патриотизма" в българската политика и това не е ли само лозунг, който се употребява за привличане на гласове, а действително изпразнен от съдържание?
- В момента тече зловредна програма да се омаскарят идеите за патриотизъм, родолюбие и възраждане. За по-лесно изпълнение се използват така наречените политически патриоти, които са готови да посрещат атаки с различна сила, може би плод на предварителни договорености и така девалвира философията зад термините. Този коварен сметкоплан има за цел да омаловажи растящите тенденции, да прекърши гръбнака на пробуждащото се родолюбие, на възторга и желанието на хората да си подредят държавата по нови правила и с нов мироглед. Политическите патриоти са боксовата круша на политическата сцена, но извън театралните постановки има сериозни сюжети, в които съществуват отговорни пазители на държавността. Те работят упорито в невидимото и пазят България, не вярвам че ще позволят да загубим представите ни за сериозна и устойчива държавност.
- С лиричната нотка на българската душа обича да се заиграва и Слави Трифонов, който обяви, че ще реализира политически проект. Той винаги се е представял за независим бунтар против партиите, но продължават да витаят сериозни съмнения около негови обвързаности. С цялостния си образ Слави Трифонов ли е това, което ѝ трябва на България, за да тръгне напред?
- Обществото ни е уморено за омраза и съкрушителни битки. Готово е за повече светлина, любов и градеж на катедрали на образованието и подкрепата. България преминава през своята трансформация, тя не е в рамките на държавните граници. Възходът ни ще бъде факт, защото има създадени условия отдавна за този фактически резултат, макар че десетилетия се работеше да се попречи на благоприятното развитие на тази дългоочаквана развръзка. Цивилизацията винаги се е движела от около 5 процента от човечеството, другите 95 % са подражатели - на технологии, световни марки на облекла, филмови звезди, субкултури. Търсим тази една шепа хора, които са достатъчно смели в мислите си, за да променят ежедневието на хората. Политиката в настоящия момент в България ми е скучна, елементарна и архаична, символ на упадък, вреди за обществото и постоянен негативен отпечатък. С подобна политика нищо не расте, то гние. С агресия няма процъфтяване, има разлагане. Идеалното управление е Синархия. В България има един ешелон от хора със свръхзнание, мъдреци и готови да помогнат на Родината си, но те искат да работят начисто, за да излязат на светло. По отношение на Слави Трифонов, нека видим какви намерения в конкретика има и къде е поставил себе си в тях. Нека да се осведомим за какво конкретно има готовност и как ще реализира възнамереното.
- Вие също сте харизматична личност, която има качествата да обединява хората. Европейските избори доказаха, че мажоритарните кандидати имат сериозен потенциал. Има ли вероятност и за Ваше активно участие в политическия живот занапред?
- Ако бях казала да, вече щях да съм евродепутат, да се скрия под крилото на някоя партия и да си подреждам перспективите. Може и да изглеждам като губеща в лансираните възможности през годините пред мен. Всичките ми постижения, каквито и да са те - малки или големи, зависещи от гледната точка, са резултат на труд, търпение и постоянство. Каквото е писано, ще се случи. Считам, че в този момент България има огромна и доста рядка възможност да се рестартира чрез иновациите, именно с помощта на бизнеса, който е резултат от тях. Мога да помагам, да бъда полезна, да съдействам за намиране на дългосрочните конкурентни предимства и да съединявам интелекти за общото благо. Ето защо с екип от образовани хора вече „Надграждаме света с наука“. Вече съществува българска стартираща компания с уникална технология за добив на браунов газ, минерални ресурси и питейна вода. Само преди месец технологичната компания „Плам енерджи“ АД представи по време на мултимедийна презентация българската иновация от световно значение - „Технология за добив на Браунов газ и минерали, богати на полиметали от морска вода“. С уникалното си откритие, българската стартъп компания прави забележителен пробив в областта на възобновяемите енергийни източници в отговор на глобалните екологични потребности, като предлага нова визия за икономическо и социално развитие с глобален позитивен екологичен отпечатък.
Постижението е на екип от амбициозни учени, които успяха да разработят интелигентна, многофункционална пилотна инсталация за добив на Браунов газ, представляваща абсолютна новост в света на високотехнологичните иновации. Иновацията е своеобразно миннодобивно предприятие, тъй като вместо познатите технилогии за открити или подземни рудници за добив на минерали, тя предлага нова технология, при която подобни полиметални минерали се добиват от морска вода. Разработената пилотна инсталация за добив на Браунов газ е базова и е първият етап от цялостна многофункционална технология. Ние създаваме и представляваме ново, непознато за останалите пазарно пространство. През годините на нашето развитие ние се съсредоточихме върху разбирането за основополагащата сила на бизнеса, а именно – способността да се създаде нова незаета пазарна ниша. Идеята е този проект да бъде стратегически заложен в развитието на България, защото ние искаме той да остане в страната ни. Всяка една технология, която има висок икономически потенциал, може да подпомага развитието на образованието, а знаем в България най-големият недостиг в образованието е остарялата технология и липсата на кадри. Това е основният проблем. Подобни иновации носят икономически потенциал, който може да се превърне в гъвкав образователен модел, т.е. да бъде инвестирано в развитието на млади учени, на ученици, учители.
- Българинът сякаш чака някой да го оправи, но действително той готов ли е за това? Не е ли нужно да мине чисто еволюционно още доста време след 500-те години турско робство, след това още 45 руско, в които неведнъж е била избивана и цялата интелигенция. Нещо, което няма как толкова бързо да се преодолее.
- Народът, обществото ни преди всичко е нужно да поддържа дългосрочната си памет, да съхранява спомените от миналото, предавани от поколение на поколение. Ние сме благороден народ и не сме отмъстителни, но помним и ще помним, докато има български народ, а него ще го има безусловно. На първо място е добре да изчистим от манипулации и тотални лъжи историята ни, да се премахнат нелепите твърдения и фалшификации, внедрени заради геополитически интереси и див империализъм. Всички злини срещу народа ни са целенасочени, планирани са от външни фактори и техни внедрени слуги в България, които носят само български имена, но по мое убеждение и анализ нямат нищо българско в себе си. Защо е важна историята в съвременния живот и днес, и утре? Защото е необходимо да си вземем поука от грешките, да не ги повтаряме, но да използваме примерите за тогавашните върхови постижения и в настоящето. Знанието е най-голямото богатство и капитал на българския народ! Въпросът е дали си даваме сметка, че имаме огромен неизчерпаем извор от възможности, нужно е само да повярваме в себе си, да претворим всичко в дела, да се разровим в в книгите на историци, ревностно пазещи истинската българска история. Цялостната манипулация е целяла и продължава да налага унищожителния план в превръщането ни в незначителна, микроскопична, проблемна, невзрачна нация. Ние сме много ценни като народ, имаме невероятни качества, в миналото сме пораждали комплекси със силата на военната ни мощ, стратегии, способности и познание у не един наш враг. Вината обаче не е у този, който е надарен и способен, който е силен и умеещ, завижда този, който е слаб и осъзнава, че не е достоен съперник. Ние винаги сме били великодушни към живота, дори и в битки, защото знаем, че човешкият живот е най-голямата ценност, а насилственото му отнемане поставя огромно бреме и стигма върху следващите поколения, както от поръчителите, така и от изпълнителите. Пример е битката край река Клокотница, състояла се на 9 март 1230 г. между българската войска, предвождана от цар Иван Асен II и войската на епирския владетел Теодор Комнин. Българите разгромяват чуждата армия, пленяват епирския деспот заедно със синовете и дъщерите му, но освобождават войската му. Цар Иван Асен II заповядва височайшите пленници да бъдат откарани в столицата, а заловените обикновени войници да бъдат пуснати по домовете им. Заради нечуваното си благородство и човечност, цар Иван Асен II e почитан и обичан "...и не само от българите, но и от ромеите и от други народи" - пише византийският летописец Георги Акрополит. Истинската българска история е предавана като Благодатен огън на всеки, който има сърце да се нарече българин. Да съкрушаваме с факти арогантността на всеки родоотстъпник, дръзнал да загаси светлината на българската духовност, вяра и просвещение! Българинът не го е страх да се зове българин!
По отношение на 500 годишното османско владичество или робство, отдавна трябваше да изискаме от Турция, която никога не е крила, че е наследник на Османската империя, да отправи извинение на България за извършените зверства, за да може младите поколения да помнят, да знаят, да не правят грешки, но и България да получи своето морално и историческо удовлетворение. Иначе моето разбиране е, че не е съвсем робство, както е налагано от казионните историци, а е повече от такова. Било е нечуван и невиждан геноцид за изтребление на един достоен и благороден народ. Ще помним, докато има българи, но е наложително на държавно ниво чрез дипломацията ни да се раздвижим и да поискаме извинение като вместо робство, 500 годишният тормоз бъде официално признат за геноцид.
Нека си спомним какво казва защитникът на българската кауза Виктор Юго.
"...Ние ще накараме европейските правителства да се зачудят, като им разкрием нещо, а то е: престъпленията са престъпления и те не са позволени на правителствата, тъй като на отделния човек не е позволено да бъде убиец. Европа е солидарно отговорна, защото, което става в Европа, се върши от Европа, ако съществува някакво правителство див звяр, то трябва да бъде третирано като див звяр. В този час, съвсем близо до нас, пред нашите очи, убиват, палят, грабят, погубват, колят бащи и майки, продават невръстни момичета и момчета, а децата, които са малки за продаване, биват разсичани на две със саби; цели семейства биват изгаряни в домовете си; селище като Батак например в няколко часа от 9000 жители стана на 1300; гробищата са пълни с повече трупове, отколкото би могло да се закопаят; мъртвите са заразили живите с чума! Ние правим достояние на европейските правителства, чe бременните жени са разпаряни, за да убиват децата в утробите им; че по площадите има купища женски скелети със следи от разпаряне, че кучетата гризат по улиците черепи на изнасилени девойки, че всичко това е ужасно, и би стигнал един жест на европейските правителства, за да спрат това, че диваците, които извършват злодеянията, са ужасни и че цивилизованите, които ги оставят да вършат това - са ужасни! Дошъл е моментът да се издигне глас! Всеобщото негодувание се надига! Има часове, когато човешката съвест взима думата и заповядва на правителствата да я слушат!"
Чудя се, докога и срещу какво заплащане българските историци ще оневиняват главорезите, които са правили каквото си искат с българския народ по време на османското робство, иго, присъствие, владичество, управление и т.н. И, каквито и синоними още да се измислят, става дума за едно и също нещо. За изтребление на българския народ и задържане в запрещение на неговото социално, културно и икономическо развитие. И едни локуми започват да се разтягат, че видиш ли "българите били свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите ѝ. Мнозина учели в елитни училища в Османската империя и в Европа. Имали сме свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български. Имало търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци." и т.н и т.н. Естествено, че тези привилегии са съществували за народ, чийто имена на владетели са изписани в "Именника на българските ханове". Може ли тези "новооткрития" за гениалния исторически ум да не са съществували за народ, оформил свое държавно обединение още в 681 г. и бил тук на Балканите като автохтонен, древен род, с името българи, за който световни светила казват: България е най-древната цивилизация!?
Причината през тези 500 години да има подобно отношение от османските завоеватели е, че е имало договорка между добре известни съюзници за дълготрайно, а не краткотрайно господство. При избор на бърза процедура за унищожение е обричана територията и народът ни на масови кланета и в отговор на неподчинение е щяла да последва касапница, което е гарантирало генетично заличаване на мирен народ. Това пък е щяло да предизвика остра реакция на чуждата дипломация и световно възмущение. Поради тази причина заверата е била спретната за дълготраен тормоз над народа български с цел да останем във времеви застой в своето културно и икономическо развитие. Този период е планирал чудовищно изоставане спрямо останалите европейски държави в просперитета си, за да не можем да докажем в 21 век, че България е най - древната от съществуващите днес културни нации, не само в Европа, но и в света, след като вече принудително под замаха на башибозука и контрола на официалната османска власт сме изостанали цели 500 години в развитието си.
България е останала като жива отломка от древната европейска култура. Една малка нация може да се прослави не с военните си успехи, а единствено с постиженията си в областта на културата. Тази култура всъщност започва от културата Варна, от българите, правили тракийски гробници под път и над път, от Кирил и Методий, създатели на българската азбука, която днес ползват и други народи, които все още имат буца в гърлото и не смеят да произнесат истината. Та нали днешният руски език е малко видоизменен древен старобългарски език. Няма и църковно-славянски, а има само църковно-древнобългарски език и т.н. Но това е работа на историците, които не се занимават с предплатени публикации. Трябва да се знае, че по време на 500 годишния геноцид със сигурност не е бил безкраен купон. Едностранчивото зяпане на фактите е равносилно на ежедневен унес пред телевизора, считайки го за последна инстанция.
"Ако седна да разказвам на нашия народ всъщност какво научих, какво е било наистина и то не само в действието, а в атмосферата, която е съществувала, в това как е преживял нашият народ това нещо, особено първите 300 години на Османската империя – извинявайте, „Време разделно“ е любовна песен. Ако ние започнем да размножаваме мнението на англосаксонците за Османската империя, турците не ще ни се разсърдят, а направо ще си обърнат гърба. Защото присъдата, която е дадена от чуждата историческа наука за Османската империя е много по-коравосърдечна, отколкото тази, която е дала нашата наука" - думите са на акад. Антон Дончев.
На световно ниво великият писател на века Виктор Юго заговаря смело и призивно. Той бие тревога за съдбата на един народ, който е доказал, че в културно отношение стои много по-високо от своите притеснители. Едва ли ще се намери по - ярко и по - жестоко изобличение на тогавашна Европа? Юго става изразител на възмущението и гнева на будната световна съвест. За него, горещия защитник на човешките свободи и на правдата няма по-голямо кощунство от това да се омаловажават жертвите. Ужасното злодеяние да се представя като един акт на самозащита: едни диваци избили други диваци.
Дали някои се чувстват потомци на роби, това е въпрос на лична преценка. Ако тези, които сега пренебрегват историческите факти и сведения живееха в онези времена, щяха да пеят съвсем друга песен. Едно е сигурно! Роби са точно тези, които са роби в душите си, които са роби в съзнанието си, които са роби в неспособността да защитават националния си интерес! Съвременното робство на духа, подчинено на страха, е по страшно от физическото робство!
Изглежда големи исторически периоди преди лето 681 година убягват и за това не може да се намери връзката със свободната душа на българина. Физическо е било робството, подчинено на тормоз, насилие и грабителството, духовно е, когато караш българите да падат духом, но те се възраждат като Феникс от пепелта. Защото знаят и са знаели, че има вечен живот! Знанието и мъдростта са се предавали хилядолетия от поколение на поколение. А ограничените башибозуци са били умствено и духовно ампутирани. Дори и сега българинът не е духовен роб. Малко му трябва. Малко, за да се вдигне и да бъде все толкова прав и все толкова силен източник на духовна енергия, колкото е бил и преди.
- Като говорим за режими, побългарената демокрация, в която живеем няма ли характеристики на такъв? Да разгледаме например медиите. Вие дълги години бяхте едно от лицата на Нова телевизия. Следите ли какво се случва в телевизията откакто се смени собствеността ѝ? Не Ви ли притеснява всичко това и не следва ли да се очаква някакъв отпор от бившите Ви колеги?
- Видях в далечната 2012 година случващите се събития днес в медийната среда, и не само в нея, и затова напуснах. Не съм ясновидка, но виждам ясно. Обяснила съм визията си в публикации и анализи в социалната мрежа, това е моята трибуна. Преди 7 години успях да предвидя някои процеси, а днес са факт. Не бих могла да се примиря с неправдата, а екранът вече ми беше тесен. Не мога да повтарям всяка година едни и същи новини, които се повтарят циклично като действие на хамстер във въртележка. Когато пусна свои стари записи, все едно казвам новините от днес. Никаква промяна на положението в държавата и не мога да се примирявам с тази действителност. А колегите ми няма нужда изобщо да се насилват да подреждат ред на новинарски емисии с патос, защото всичко е едно и също, отегчаващо и обезкуражаващо. Сама напуснах, защото не мога да си причинявам всичко това. Иначе екранът за мен е стихия и съм постигнала професионализъм, за който рейтингите говореха достатъчно. Пазя архиви.
- И от по-глобалните процеси в държавата да преминем към по-локалните. Преди месец Вие показахте празните плажове на курорта "Албена" като символ на това, което се случва по българското Черноморие. Наскоро отново сте била на Черноморието. Каква е ситуацията сега?
- Бизнесът отново трябва да спечели доверието на българина. Доверието се гради с усилие и с години, руши се за един миг недоволство. Проблемът не се решава с държавна перманентна помощ на бизнеса. Може ли да дотираш постоянно със средства, вяра и стимули нещо, което е вклинено в грешния път? Така стимулираш грешката да набъбва като ядрена гъба! Не! Финансираш обучение по мениджмънт и маркетинг, за да бъдеш конкурентен на пазара. Инвестираш в образование! Маркетингът е свързан с хората. Това означава да разбереш какво хората искат, след което да се опиташ да им го предоставиш на цената, която биха платили и която би ти осигурила приемлива печалба, а не на цената, която алчността ти изисква! Възприеманата стойност не е цената, която Вие искате, а таванът на цената, която може да поискате. Първо е стратегията, после е тактиката. Българското Черноморие трябва да създава продукт или услуга, предлагаща ползи, от които клиентите се нуждаят и не могат да получат другаде (здравословно хранене, автономия на плажа, усещане за свобода, тихи плажове, групови лечебни практики за ментална релаксация, билколечение), след което да изградите, уважаеми дами и господа, репутацията си - именно търговската си марка, на базата на това, с което всички сме добри! Силната търговска марка Б Ъ Л Г А Р И Я 🇧🇬 може да ражда увереност и да създава стойност! Ние имаме много дългосрочни конкурентни предимства и е наложително да се използват рационално, за да постигнем добрини. Пожелавам успех на тези, които имат смелостта да променят негативното в позитивно. Вярвам във всички Вас.