Изборите са скучна работа. А в чумавото ни време - и безсмислена. Дори кандидатите за кметове и общинари са усетили това – иначе биха добавили малко хъс и идеи в своите изявления. Истинските проблеми на населените места се заместват с наизустени фрази от партийните програми, защото така е по-безопасно и не се изисква напъване на мозъчните клетки.
Ефирът се задръсти с бабини дeветини за екология, тротоари и детски градини. Най-много някой да измънка, че ще спре бягството на хората от вмирисания си и останал без промишленост град, като отвори филиал на университет. Откъдето да го погледнеш, неудобно е да ръчкаш съществуващата власт – аверчетата там ще вземат да се обидят и току виж те взели на подбив, че си популист. А нали си расъл и пил с тия катили, заедно плячкосвате народното имущество и изтеглените за сметка на общината кредити! Избори – не избори, но гарван гарвану око не вади, ръка ръката мие и всякакви такива... Няма начин местните кокошкари да се преродят отведнъж в личности, милеещи за общественото благо.
Да, историята предлага пример за очовечаване – кърджалията Индже, станал защитник на раята. Но той е бил мъж, имал е и съвест. С малко фантазия бихме могли да си представим как сега някоя мутра осъзнава доброто начало в себе си и тръгва по махали и градчета, за да въздава според заслугите на кметове, съдии и прокурори, шефчета на фирми и земевладелци, ромски барони и на останалата паплач, която все протяга ръчици, за да открадне. Ала нашата сурова действителност е непригодна за наивници – правдолюбци – мерне ли се наоколо такъв, бързо ще му разкатаят фамилията, първи ще го подгонят от правоохранителните органи, прилепнали към местните български и цигански групировки. Липсват условия за озаптяването на престъпниците и властниците.
Ние сме толкова преситени от беззаконие, че вече приемаме упадъка на обществото за нещо нормално. И ако изведнъж стане така, че Еднокнижникът се върне на паркинга, където бандитската съдба му се усмихна, а Пилотът замени платената ненужна длъжност със самолетите, които ги няма, мъничкият ни нагаждачески свят няма да се промени. През изминалите тридесет години допуснахме властта да се капсулира и да почне да се самовъзпроизвежда. Превратаджиите от 1989 год. предадоха юздите на управлението на своите синчета и щерки, но явно в гените нещо не е наред, щом потомството е представено главно от малоумници и безродници - ибрикчии. Може би по тази причина уважаемият господин президент толкова упорито кани българите, прокудени в чужбина, да се върнат и да станат началници (за другите тук няма работа). Но идеята за освежаването на ръководния генофонд е спорна, като се има предвид какви ги надробиха царските юпита. В този ред на мисли ще си позволя да допълня, че според мен двойното гражданство трябва да се премахне. Актът на получаване на чуждо поданство е подобен на смяната на вярата. В същността си това означава, че даденият субект съзнателно решава да се откаже от своята България и да почне да служи на други интереси. Такива хора не трябва да имат право да гласуват, също е недопустимо да бъдат назначавани на държавни и обществено значими постове.
Избори... Цял месец журналистите хвалят кандидатите, за които им подсказаха, че ще спечелят... Лелки с безизразни, опънати от ботокса лица, и с очи, посърнали от богатото минало. Бивши комсомолци с куфарчета и младите им мутренски подобия. Женорята поне се стараят, дуднат за промяна и по-добър живот, но с мъжете е голяма мъка – одухотвореността не им се удава. И този цирк на изродената демокрация се организира, за да ни убедят за сетен път, че не ни чака нищо добро. Една бъдеща районна кметица си го каза простичко: «Не мога да направя нищо заради мафията». Но предопределеността не отменя тежкия въпрос, висящ на съвестта ни: към Терминал 2 на подареното на чуждите частници летище ли да поемем, за да опазим себе си и децата като българи - човеци... Или да си върнем държавата? Кое би било по-наивно?