Тези дни, анализатори и политолози се надпреварват да обясняват причините за резултатите от първия тур на местните избори.
Но една причина, за която никой не говори и не ѝ обръща внимание e кадровата политика, с която Бойко Борисов циментира лоялността на своите избиратели. Не говоря за качеството на кадровата политика. Говоря за ефектите на неговата кадрова политика.
И днешният пример, с решението на правителството да номинира Лиляна Павлова за позицията на заместник-председател (вицепрезидент) и член на Управителния комитет на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) далеч не е единственият. Да, действително, за първи път българин ще заеме този свръх висок пост.
Честито и с пожелания за големи успехи на Г-жа Лиляна Павлова на този пост.
Бойко Борисов успя да наложи и искрени поздравления за това, на най-високите в света икономически и финансови постове българи:
– от МВФ – до Европейската Инвестиционна Банка;
– от ЕБРД (Европейската Банка за Реконструкция и Развитие) до Черноморската Банка за Търговия и Развитие (ЧБТР);
– от Европейския Инвестиционен Фонд (създаден от Жан-Клод Юнкер) до Българската Банка за Развитие (ББР).
Българи от ГЕРБ – предложени от ГЕРБ на иначе непостижими в световен план позиции.
Не знам дали четящите тези редове могат да разберат за какви невероятни международни постове става дума; постове за които известни световни имена, Нобелови лауреати, експерти с международна репутация също не могат даже и да мечтаят.
А, „нашите хора“ бяха лесно назначени – без да бъдат питани за техния опит, квалификации в областта, научни и обществени позиции и т.н. Ако в България някой е предложен за банкер, БНБ ще трябва да му издаде съответен сертификат. В Европа и в света обаче не искат сертификати за квалификация, за съжаление или не; там приемат чисто политически назначения и Бойко Борисов добре разбра това.
Цялото ръководство на Черноморската Банка за Търговия и Развитие е от ГЕРБ (независимо дали са членове на партията), същото е и с ББР; същото е и с другите назначения. Същото е в държавните органи и агенции, в бордовете на държавни и общински фирми и т.н.
Кой буквално „изкопа“ Симеон Дянков? Кой „откри“ Кристалина Георгиева? Беше ли някой чувал за тези хора?
Е, как няма тогава тези хора, техните семейства и техните близки и роднини да не са вечно благодарни на Бойко Борисов и на ГЕРБ за подарените им от него наднационални, международни и други държавни постове, за които те нито са чували преди, нито са мечтали някога?
Е, кой тогава от тези хора, техните семейства и техните близки и роднини би гласувал против ГЕРБ? И защо?
И с какъв антикомунизъм си обясняваме, че хората предпочитат да гласуват за ГЕРБ? Хората гласуват за този, който в последното десетилетие ги въздигна на непостижими висоти в живота им. Реконструира животът им за поколения напред. Постави ги в златните страници в историята и настоящето на световните и българските институции.
Да, Борисов издига партийна номенклатура, но и верни, безименни, неизвестни никому политически активисти, които му стават безкрайно верни на следващия ден.
Става ли това за сметка на хиляди, способни и компетентни граждани на България? Разбира се, че става. Но, ГЕРБ си решават своите избирателни проблеми по този начин.
Да, за много, тези истини могат да са неприятни, но те са истини; те са факти.
Кадрова политика ли е това? Разбира се, че е целенасочена кадрова политика и който не го разбира, очевидно никога няма да разбере защо все губи изборите.
Защото Бойко Борисов си сложи навсякъде верни кадри, разшири политическата карта на ГЕРБ извън пределите на страната, сложи по върховете на света българи (да, негови хора!) нещо, което никой български министър-председател преди него не беше направил.
Ама – как го е направил, защо го е направил, какви са били мотивите му и т.н.?
При своите правителства БСП направи ли това? Категорично НЕ.
БСП загърби всички свои специалисти, експерти, учени, мениджъри с огромен стопански опит по места, остави ги „захвърлени“ от своето собствено управление и примерите за това са с хиляди.
Колко висококвалифицирани кадри на БСП бяха принудени да стигнат до един морален кръстопът в живота си, защото не те, а БСП им обърна гръб и не им помогна в тяхното професионално развитие?
Даже и новоизбраният с голяма част от избирателите на БСП, президент Румен Радев, обърна гръб при формирането на своето служебно правителство на кадрите на БСП и предпочете политическият и безрезултатен за България флирт с царистите.
Къде са днес способните експерти от БСП в екипа на Мая Манолова? Има ли такива?
Кои са предложените за заместник кметове на София от страна на Манолова? Аз не знам да има такива.
И разочарованието на истинските специалисти, на компетентните хора, вярващи и остаряващи с мечтата за едно друго бъдеще за България, става все по-голямо.
Е, как тогава хората в този изключително труден социален период за живот в България да вярват на БСП, да се надяват на БСП?
Сложно е, трудно е, и ръководството на БСП следва да разбере тези неприятни уроци.
Защото, пак повтарям, БСП загуби заради собствената си кадрова политика по време на своите правителства (коалиционни или не); загуби вярата на квалифицирания мощен стопански, финансов, научен, дипломатически и търговски кадрови ресурс и национално богатство на България.
Този ресурс беше изолиран, забравен, натикан в ъгъла, изоставен на самоизживяване и бавна смърт.
Верността към своите избиратели и помощта за тях (както и да бива тази помощ третирана и разбирана) – е върховен, могъщ принцип за Бойко Борисов. Да, принцип поддържащ неговото съхраняване на власт.
Но, това далеч не е все още принцип за БСП.
И затова БСП продължава да си търси и да си брои избирателите. Докато не разбере този много важен урок.
Че е крайно време да върне доверието на хората в себе си.
Че с обещанията за своето бъдещо управление, включително кадрови – ще може да реши качествено техните социални и икономически проблеми.
Че трябва да катализира огромният стопански, външно-политически и дипломатически, търговски, научен и културен потенциал в полза на строителството на една нова България.