У нас вече цяла седмица медиите обясняват към какво светло бъдеще сме вървели през последните 30 години. Бъдеще по модела на новия ни наставник и „голям брат“, който ни прати Ран и Ът, както и Соросовите НПО-отряди, за да ни казват какво да правим и как да го правим в това, което те представяха като „преход към демокрация“.
Какво обаче стана за тези 30 години неолиберална демокрация в самите Съединени щати? Там, където от сутрин до вечер политици и медии се обвиняват в лъжи, измами и предателства? По-добре ли са те сега?
Днес в профила си във Фейсбук бившият министър на труда в САЩ проф. Робърт Райх е постнал схема, която показва актуални данни за американския капитализъм – обществото, което българските реставратори на капитализма издигнаха като модел за България при ликвидацията на социализма. Публикацията е под многозначителното заглавие
„Премахнете милиардерите“
А ето и данните в нея:
– Броят на американските милиардери в момента е 607.
– Броят на живеещите под равнището на бедност американци е 37 милиона.
– Съоотношението между това, което получава един мениджър на корпорация, и средното заплащане на американския работник е 278 към 1.
– Богатството на 3-мата най-богати американци е 345 милиарда долара.
– Богатството на по-бедната половина от американското население, т.е. на около 160 милиона американци, е 250 милиарда долара; с други думи, трима души притежават много повече от половината американско население.
– Единият процент (1%) най-богати в САЩ са добавили към богатството си 21 трилиона долара през последните 30 години.
– По-бедните 50% от американското население, или около 160 милиона души, са обеднели общо с около 900 милиарда долара от 1989 г. досега.
„Класата на милиардерите мачка всичко по пътя си“, заключава проф. Робърт Райх, бивш министър на Бил Клинтън.
Ако един американски бивш министър говори така за стореното по пътя, по който е вървяла 30 години Америка, защо нашите министри и „демократични политически елити“, които ни водеха по пътя на Америка и шестват сега по телевизиите, не казват истината за това, което те са сторили? Не смачкаха ли те всичко по пътя си, изграждайки капитализма съобразно най-висшето му състояние в Америка? Не създадоха ли светло бъдеще за 1% от населението, докато другите постепенно си отиват в намаляващата ежегодно с около 50 000 души България?
Мащабите ни не са американски, но пътят и наставниците ни по този път бяха американски.
И ако половината американци днес са много по-бедни, отколкото преди 30 години, става ли ви ясно защо и у нас огромната част от населението обедня през същите тези 30 години, докато ентусиазирано пеехме „Комунизмът си отива, спете спокойно деца“.
Ясно ли ви е сега защо Америка се тресе по шевовете от нарастващи противоречия и демократи и републиканци се ненавиждат!?
Това е светлото бъдеще, към което ни водеха родените от развалините на Горбачовата перестройка и геополитическия разпад български десни и леви „демократи“, създатели на днешния български капитализъм, маскиран като „преход към демокрация“. Това им е „демокрацията“ – капитализъм, който мачка всичко по пътя си. Който заграбва от огромната част от народа, за да обогати едно малцинство.