Предстоящата среща на премиера Бойко Борисов с президента на САЩ Доналд Тръмп на 25 ноември 2019 г. предизвиква оправдан интерес, но същевременно не констатираме изобилие от коментари и прогнози за резултатите и последствията от тях.
От една страна е вярно, че като съюзнически страни ние нямаме значими проблеми в двустранните отношения, но си даваме сметка, че става дума за среща между лидер на глобален играч и министър–председател на средна европейска и икономически слаба страна, чието единствено неосъзнато и неизползвано предимство е стратегическото ѝ географско положение.
Сложността обаче идва от протичащата трансформация в международната система, в която именно сегашният американски президент е двигателят на един от векторите на промените.
Макар и съюзници в НАТО, Доналд Тръмп атакува неолибералната доктрина, докато ние принадлежим към една Европа, която в по–голямата си част защитава статуквото. Липсата на единство в ЕС, Брекзит и някои слабости в НАТО допълват картината. Степента на риск за стратегическата стабилност е изключително голяма, особено след наложената тенденция на отказ от съществуващи доскоро договори и споразумения за гарантиране на въоръженията и безцеремонното нарушаване на международното право включително от членове на НАТО, каквато бе третата поредна военна операция на Турция в Сирия.
Противопоставянето на Запада с Русия и плановете за милитаризация на Черно море безспорно поставят България като страна от Балканско–Черноморския регион в сложна ситуация.
Ето тук вече се разделят мненията, оценките и препоръките относно целите и очакванията от посещението на премиера Борисов в САЩ. Вярно е, че няма прости отговори на сложни въпроси, но нека започнем от простите и ясни неща.
Няма съмнение, че предстоящата среща е важна. По нея се работи повече от година и активаната страна беше българската.
Друг е въпросът, защо Бойко Борисов искаше толкова да се осъществи тази среща, при това много преди някои международни събития, решения по инфраструктурни и енергийни проекти и преди изборите в България, но той не е бил „привикан”, каквито писания се срещат в социалните мрежи.
Целта на разговорите и обхватът на темите бяха посочени пределно ясно от Белия дом: „да бъдат обсъдени начини за засилване на общите за двете страни интереси в областта на сигурността, особено за гарантиране на стабилността на Черноморския регион, улесняване на енергийната диверсификация и противодействието на зловредните влияния, застрашаващи суверенитета на България”.
Очевиден е акцентът върху военната проблематика, за това не случайно в делегацията е включен и министърът на отбраната.
Безспорна е и антируската насоченост на базата на преекспонирана «заплаха». На практика обаче, при такива срещи на високо равнище винаги се сондират мнения и по други въпроси, различни от официално обявените и те едва ли ще станат обществено достояние.
Обикновено се обменят мнения и по текущи политически събития, което означава, че няма как Тръмп да не попита Борисов за мнението му относно изявленията на френския президент Макрон от последните две седмици за «мозъчната смърт на НАТО» и за автономни европейски отбранителни способности, както и за политиката на някои съседни страни, особено за Турция и Сърбия, по които премиерът би трябвало да има готовност да отговори.
Но на такива срещи не се преговаря. Екипите на двамата президенти във взаимодействие със своите министерства и посолства предварително са си изяснили нещата и целите.
Какво ще «поиска» Тръмп от България?
Това беше първият въпрос, който изплува в публикациите след посочване на датата на срещата Тръмп–Борисов.
Отговорът е предопределен от Стратегията за противодействие на Русия в Черноморския регион, за която Пентагонът имаше срок за изготвяне до 15.10.2019 г., а преди това и от Стратегията за Балканите на Американската агенция за международно развитие /USAID/ от юни 2019 г.
Още тогава нямаше съмнение, че от България, Румъния и други страни ще се изискват нови ангажименти преди всичко във военната област. Това не е изненадващо предвид и на тенденциите към увеличено военно присъствие на Балканите и на Североизточния фланг на НАТО по цялата линия на т. нар. от бившия помощник държавен секретар госпожа Нюланд пояс от «фронтови държави», в който по американско виждане нашата страна е най–слабия член.
Македония още не беше поканена в НАТО, когато се появи проекта за използване на полигона в Криволак за разполагане на бойни дронове, които и през българското въздушно пространство ще обхванат района на Черно море и на Източното Средиземноморие.
Към «фронтовите държави» бе присъединена и Гърция след като Турция се очерта не особено надежден партньор, което щяло да придаде на нашата южна съседка «сдържаща роля» както Полша и Израел. Удължено бе ползването и се извършва разширяване на редица военни бази, военновъздушната в Лариса, военноморската в Крит, базите в Стефановикио и пристанището на Александруполис.
Логично беше да възникне въпросът, дали ще бъде подновена идеята за военноморска база на българското Черноморие.
По–вероятно обаче, изглежда създаването на преден военно–морски координационен елемент на Военноморското командване на НАТО (MARCOM) в рамките на адаптираното предно присъствие, който е по–скоро център за наблюдение, а не военна база. Българските военни защитават този проект, но междувременно в преустройваната в момента база в Очакив в Украйна, се предвижда изграждането на два модерни центъра за морски операции, за координиране военноморската дейност на САЩ и НАТО в Черно море.
Освен това, поемайки контрола над гръцкото пристанище Александруполис, САЩ си осигуряват възможност да прехвърлят сили на Балканите само за броени часове и с лекота да спрат търговията на Русия през Черно море с останалия свят, блокирайки Дарданелите.
Изтъкваният най–често довод за ограниченията за влизане на воени кораби в Черно море от страни, непринадлежащи към Черноморското пространство по силата на конвенцията от Монтрьо, скоро може и да отпадне, след като Турция завърши изкуствения канал северно от Истанбул без да намалява по финансови причини дълбочината и ширината на същия, той би могъл да се използва от такива плавателни съдове, тъй като конвенцията важи само за естествени проливи.
По–опасно е друго: споменатото преди дни от един бивш български външен министър «САЩ да си купят остров» навежда мисълта на една украинска идея, че дори и няколко квадратни километри територия, взета на концесия, например за 30 или 50 години, би дала юридическо право на собственика ѝ да влиза безпрепятствено в Черно море.
Съществува и трета идея, кораби на други страни да бъдат поставени под флага на черноморски държави.
Всички разсъждения по тази тема обаче, опират до едно основно съображение от военно–оперативен характер: в това затворено море трудно би могла да се разгърне военно–морска операция на големи международни формирования, още повече, че всеки квадратен метър и морски съд е под контрола на руските и турските ВМС и може да бъде поразен в рамките на 4 минути.
Много по–удачно е използването на високоточно оръжие от въздушни платформи и ракети със среден обсег, каквито обаче засега генералният секретар на НАТО ни уверява, че няма да бъдат разположени.
Безспорно е, че ако все пак се поднови идеята за военноморска база на българското Черноморие и премиерът Борисов приеме такава, това не само ще противоречи на досегашните му позиции по въпроса, но ще обрече политическата му кариера. Отделно от това би трябвало да си дадем сметка, какви ще бъдат ответните реакции на Русия и бъдещите ни отношения.
Съдейки по някои изрази в предварителната информация за срещата Тръмп–Борисов за «разширяване на военното сътрудничество» бихме могли да допуснем искане от страна на САЩ за актуализиране и разширяване на Споразумението за военно сътрудничество, което определя статута на четирите българо–американски съвместнни съоръжения по подобие на разширения договор с Гърция от 04. 10.2019 г. с последтствия за цитираните вече бази в нашата съседка.
Но засега няма аргументи за необходимостта от превръщането на някои от тези обекти в бази от по–висока степен от познатите пет вида бази в зависимост от тяхното преднаначение – от предни до тилови.
Но и подобно решение не би се приело от българското общество, това би било обречена кауза.
Слуховете за прехвърляне на 50–те ядрени бомби Б 61 от базата Инджирлик в Турция са безпочвени. Те се намират под пълния контрол на американските ВВС и подлежат на модернизация, както тези в останалите 4 европейски държави и ще бъдат пренесени в САЩ. В Пентагона в момента се преразглеждат плановете за тяхното използване след модернизацията. Турция не бърза да се отказва от американското присъствие в Инджирлик.
Провеждането на разговора между Тръмп и Борисов в навечерието на срещата на върха на НАТО на 03 и 04. 12. 2019 г. предполага, че американският президент ще засегне част от основните теми, по които ще се търси единство на страните–членки в Лондон. Тук трябва да се признае, че нашият регион има стратегическо значение за НАТО, което беше подчертано в миналогодишна декларация на Алианса.
Какво би могъл да поиска или предложи премиерът Борисов?
Основната му задача би била да не допусне превръщането на страната ни във военен плацдарм и мишена в един бъдещ военен конфликт.
Но България има потенциал да играе определена роля в решаването на проблемите на Балканите и в Черноморския регион. Използвайки острата реакция на САЩ срещу първоначалните ограничения по линия на ЕС за общи отбранителни проекти, които впоследствие Брюксел вдигна, българският премиер може да поиска подкрепа и участие на български военно–научни екипи в изследователската и проектантска част на бъдещи проекти, с което да станем по–приемлив партньор за Брюксел, Берлин и Париж, които сега ни оставят в периферията на Постоянното структурирано сътрудничество /ПЕСКО/, в което участваме само в 4 от първите 34 проекта и то преобладаващо в логистично осигуряване.
Премиерът Борисов ще акцентира повече на енергийните проекти и нищо чудно да обещае закупуването на нови количества газ от САЩ.
На такива срещи на върха не се обсъждат детайли, но темата е обрасла с проблеми. Обемите транзитирани през Украйна ще се свият от 95 милиарда кубически метра на 15 млрд кубически метра през 2021 г., а част от старите 40–годишни тръби ще трябва да се демонтират. Добре би било Борисов да говори от името на региона, а не само на България и за конфликтния потенциал съдържащ се в турско–гръцкия спор за проучванията и използването на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър, заради претенциите и амбициите на Турция и заплахите от нейна страна с военна сила.
От Бойко Борисов се изисква висока степен на външнополитическа съобразителност поради сложната ситуация и поради българските интереси в региона.
Президентът Тръмп едва ли разчита толкова на информация за България от първо лице, колкото на оценки за региона и готовността на България да се впише в изпълнението на американската стратегия.
Проблемът пред Борисов е неизбежният сблъсък с американския отказ да приеме многополюсния свят и да се откаже от утвърдената практика на налагане на свои решения единствено съобразени с геополитическите и икономически интереси на САЩ по свои сценарий и в ущърб на останалите. Но това не изключва отстояване на позиции по националната сигурност, вредата от икономически санкции, балансираната политика на България, опасенията от милитаризация на Черно море, евентуално разполагане на ракети в Европа и превръщането ни в цел за унищожаване.
Рисковано е изложението на премиера да добие отчетен и хвалебствен характер за увеличения дял на военния бюджет от БВП или трите големи модернизационни проекта, защото те не решават всички проблеми. Шансът на Борисов е да придаде на изложението си собствен почерк с аргументация, въздействаща на президента–безнесмен за икономическите интереси на страната ни, с приоритизиране на тезите си:
по първата тема – без военни способностни, дипломацията остава безсилна;
по втората тема– добрата външна политика е превантивна грижа за предотвратяване на кризи и т.н.
Взаимната изгода винаги е в основата на всеки разговор между държавни лидери.
По–голяма тежест биха имали оценките за приноса на България в политиката към Западните Балкани, както и аргументите от името на всички седем страни от Черноморския регион, които през май т.г. приеха „Общ морски дневен ред за Черно море“.
Има рискове и от гафове, особено ако съветниците на премиера възприемат някои неадекватни предложения на малобройни, но гласовити НПО с гръмки атлантически имена по повод на предстоящата среща между Тръмп и Борисов, поискали «защита на независимостта и суверенитета на България». Нима България не е независима и суверенна страна, с неизбежните ограничения разбира се в рамките на ЕС и НАТО? Или да вземем призива им за «приемане на минимален праг за активиране на член 5 на Североатлантическия договор в случай на хибридна заплаха». И тъй като има безброй определения за «хибридна заплаха», които не изключват дори един тендециозен филм, това е открита заявка– Дайте ни по–лесен повод за война!
Или предложението за бойна машина за Сухопътните войски, което приканва всъщност да повторим подхода с изтребителите и закупим американска бойна машина за пехотата, пренебрегвайки условията на прозрачен търг и подадените вече оферти от различни страни и фирми. Или на фона на призива за борба с фалшивите новини да се оплачем пред Тръмп, че Русия водела хибридна война против нашия цивилизационен избор. Но Русия нееднократно е заявявала: «Това си е Ваш избор, ЕС и НАТО».
Абсурдите не свършват и с друто твърдение, че ядрените мощности и АЕЦ били «хибридни инструменти». Тук авторите са забравили за друг основен «хибриден инструмент» – водката. За щастие програмата на Борисов и Тръмп не предвижда консумация на такава. И дано никога българска делегация, способна на такъв висш «интелектуален пилотаж» не замине да решава съдбовни за България въпроси.
Коментарът на Симеон Николов е публикуван в Епицентър