Коментар на Владимир Костов
Не намирам по-точно от въпросителните, за да изразя това, което будят у мен – и сигурно не само у мен – някои политико дипломатически жестове в последните дни. Поводът за тези жестове е експулсирането от София на двама руски дипломати, уличени от българските власти в шпионаж. Руските власти твърдят, че от българска страна не са представени доказателства в поддръжка на това обвинение.
До тук нещата са повече от банални за терена на дипломацията. Въпрос на гледна точка и на конкретен момент е дейността на един дипломат да бъде приета за принос в опознаването и връзките между две страни или за шпионаж.
В първия случай се изразява задоволство и дипломатът е хвален и награждаван, във втория – обвинен в шпионаж и експулсиран в рамките на 48 часа. Не е тайна, че тази процедура се използва понякога просто за натиск в междудържавните отношения и съответните санкционирани дипломати не са друго освен актьори в съответни роли. Тези етюди с експулсирането на дипломати се случват и между държави, които се водят за съюзници. Всичко зависи от целта на постановката.
В София нещата излязоха от рамките на баналното. Имам предвид оповестените публично похвали за действията на българското правителство от страна на посолствата на САЩ, Канада и Великобритания.
Жест необичаен и по форма и по същество. Никое посолство не е прието където и да е, с идеята, че то ще хвали или ще порицава правителството и въобще управлението на приелата го страна. Има ли зад баналността на експулсирането на двамата руски дипломати някаква неизвестна на обществеността действителност, която да оправдава и да прави необходими подобни необичайни стъпки и то на три посолства едновременно? Ако се смята, че има подобен елемент, то на посолствата ли е присъщо да опитват да поемат роля в решаването му?
Този жест на трите посолства е ли последица от съмнения, че българското правителство ще се справи по определен начин с конкретния случай? И затова се гледа то да бъде подтикнато чрез публично оповестени похвали?
Ако в случая с експулсирането на двамата руски дипломати има материя, която е предмет на формални ангажименти на България като член на НАТО и на ЕС, не беше ли нормално българското правителство да осведоми обществеността и съответно техни отговорни представители да изразят позиции? Не се ли създава впечатление за едно своеобразно изместване и дори донякъде изземване ролите на тези две организации на българската обществена сцена от упоменатите три чуждестранни посолства? А също – в определена степен – и ролята на самото българско правителство?
Ако – поне донякъде е така – каква е целта на посолствата на САЩ, Канада и Великобритания? Да правят на софийския терен една своеобразна репетиция за ролята, която ще поемат, поне спрямо някои европейски държави, след влизането с пълна сила в действителността на британския Брекзит?
Не е невъзможно цялата тази необичайна активност на трите посолства да цели да отвлече вниманието на българското, а и не само на българското обществено мнение, от нещо друго, за което още не се говори, но подготовката му е в ход.
Какво би било то?
И отново – на посолства ли е работа да осъществяват подобна манипулация, ако в подобно предположение има нещо вярно?