На 24 май 2020-а паднаха маските в Република Северна Македония.
Въпреки сключеният на 1 август 2017 г. договор за приятелство с България, с който Македония се задължи да уважава историческите факти, а съвместната историческа комисия да работи до изясняването на спорните въпроси, на 24 май управляващи, опозиция и историци триумфално обявиха в Скопие:
- Кирил и Методий са македонски просветители!
- Делото на двамата братя било изцяло македонско, а техните ученици Климент и Наум са основатели на Охридската книжовна школа, която нямала нищо общо с Преславската школа и с българския владетел Борис Първи Покръстител. Нещо повече – българският цар прогонил Климент и Наум от Плиска и ги запратил в далечния Охрид.
- От всички славяни само българите оспорвали старославянския език на двамата братя и го присвоявайки като старобългарски, а той всъщност бил старомакедонски…
Нормално ли е след тази антибългарска канонада, която не е спирала в последните 75 години, да продължим ухажването на държава, открито саботираща договора за приятелство и претендираща за историята ни?
Нима не виждаме очевидното? Република Северна Македония няма никакво намерение да ревизира своята история, а историческата комисия е само лицемерно алиби пред Брюксел и София, докато Скопие получи покана за преговори за еврочленство.
На 1 август 2017 година направихме историческа грешка с договора за приятелство, позволил на Скопие да влезе в НАТО, без да получим и една отстъпка по спорните въпроси за историята и езика.
За разлика от нас Гърция подписа Преспанския договор и ги пусна в НАТО, след като получи три исторически отстъпки от македонска страна:
1) Отказ от т.нар. антиквизация на македонската история;
2) Промяна на името на Република Македония, преименувана в Република Северна Македония;
3) Промяна на чл. 49 в македонската конституция. Той гласеше, че Македония има правото и задължението да защитава македонците, където и да живеят те, както и да подпомага тяхното икономическо и културно развитие. Според Гърция въпросният член може да доведе до искане на славянофоните (официален гръцки термин за българското население) и помаците за присъединяване към Македония.
А какво получи на 1 август 2017-а членуващата в Европейския съюз и НАТО България?
Скопие великодушно се съгласи да участва в българо-македонска историческа комисия, която да обсъди съдържанието на учебниците по история, литература и география на двете страни. И нищо повече!
Срещу това скромно обещание от кандидат за членство в две международни организации, присвояващ българската история и култура, страна-член на ЕС и НАТО позволи на Северна Македония да влезе в Северноатлантическия пакт, без да получи и една стотна от това, което Скопие даде на Гърция.
Македонистите дадоха на Атина всичко поискано от тях. А със сключения зад гърба на България Преспански договор отправиха териториална претенция към България, защото географският показател „Северна Македония“ включва и Пиринския край.
По ирония на съдбата четири години по-рано Борисов заяви в Благоевград, че България не приема името „Северна Македония“ понеже то пряко ни засяга. Не само го прие, но дори приветства Преспанския договор, забравяйки какво е казал в столицата на Пиринския край.
Пренебрегвайки принципите на добросъседството и газейки историческите факти, в Скопие се отрекоха от споразумението за българския Цар Самуил и отказват да признаят българската принадлежност на Братя Миладинови, Григор Пърличев, Гоце Делчев. Да не говорим за Илинденско-Преображенското въстание, което Зоран Зарев присвои, после се извини, а сега пак претендира, че то нямало нищо общо с българите.
Възползвайки се от спорния термин „споделена история“, който ние с лекота им подарихме, македонските политици смятат, че „споделено“ значи законно присвоено. За да докаже истината, че вълкът козината си мени, но нравът никога, македонският президент театрално ни заплаши, че ще се откажат от еврочленство, ако продължим да наричаме македонския език български.
Ако имахме гръцкото самочувствие и дипломатическата вещина на елините, Пендаровски ни дава отличен повод да уважим антиевропейските му настроения и да заявим на Скопие:
В ЕС се влиза доброволно, а не насилствено!
Докато не признаете българските корени на езика си, лабораторно създаден от сръбските академици през 1945-а, България няма да ви пусне в ЕС!
Цар Самуил, цяла плеяда български възрожденци и Гоце Делчев са българи и делото им е българско! Не приемете ли тези безспорни исторически факти, ще останете пред портите на Евросъюза!
В МВнР на България вече осъзнават, че 1 август 2017-а е дипломатическо поражение, напомнящо на други две български капитулации пред македонизма – насилственото македонизиране на Пиринския край след договора „Тито – Димитров“ и предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие през 1946 година.
Все още не е късно да поправим грешката от 1 август, ако не искаме тя да се изроди в трета капитулация с даване на българска евровиза за Скопие. Просто трябва да направим тези три стъпки:
1) Без да чакаме изхода от парламентарните избори в Република Северна Македония, които все още не са насрочени, България да прекрати участието си в историческата комисия. Всъщност съседите ни дава повод за тази стъпка, тъй като македонските историци блокираха работата на комисията с отказа си да заседават до изборите;
2) България трябва да преосмисли термина „споделена история“ и да го ревизира. За Скопие това е удобна пътечка за легално присвояване на български исторически личности и за европеизиране на антибългарския македонизъм;
3) Докато не започне реална преоценка на македонската история, докато не се реши „езиковият спор“ (или поне не стартира процес на неговото осмисляне от македонска страна), президентът и премиерът ни не трябва да участват с македонските си колеги в общи чествания на личности и събития от нашата история.
Защото общото минало не значи подарена история и преотстъпен език!
Авторът е
Доктор по международно право
Посланик на България в Хърватия (1997-2002)